Войната в Близкия изток може да забави растежа на еврозоната с 0,4 процентни пункта, предупреждава ЕЦБ

Войната в Близкия изток се очаква да намали растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на еврозоната с около 0,4 процентни пункта през първата година след избухването на конфликта вследствие на рязкото поскъпване на петрола и продължаващите смущения в доставките, показва анализ Европейската централна банка (ЕЦБ), публикуван в икономическия й бюлетин.
След избухването на конфликта в края на февруари 2026 г. цените на суровия петрол Брент се повишиха значително на фона на нарушения в петролните потоци през Ормузкия проток и спад в производството на петрол в Близкия изток.
Според оценките настоящият шок е със средна степен на сериозност в сравнение с други големи геополитически сътресения, свързани с доставките на петрол. Поскъпването на петрола е по-значително от отчетеното след руската инвазия в Украйна през 2022 г., но остава под нивата, наблюдавани по време на Войната в Залива в началото на 90-те години на 20 век.
Анализът показва, че геополитическите сътресения в предлагането на петрол оказват отрицателно влияние върху икономическата активност в страните вносителки на петрол чрез по-високи производствени разходи, по-ниски реални доходи на домакинствата, по-слабо търсене и повишена несигурност.
Моделни оценки сочат, че при увеличение на реалната цена на петрола с 10 процента растежът на реалния БВП в еврозоната се понижава с между 0,2 и 0,3 процентни пункта годишно през всяка от първите три години след настъпването на шока в предлагането. Негативното въздействие се проявява както при частното потребление, така и при инвестициите, като ефектът върху инвестиционната активност е по-силен.
Очакваният ефект от настоящата война е по-голям от оценения за руската инвазия в Украйна, която е довела до забавяне на растежа с около 0,2 процентни пункта през първата година. По време на Войната в Персийския залив забавянето е било около 0,3 процентни пункта, според анализаторите на ЕЦБ.
Според анализа въздействието на сегашния конфликт вероятно ще се натрупва постепенно през годината заради очакваното допълнително поскъпване на петрола през второто тримесечие на 2026 г. и по-устойчивия характер на ценовия натиск, заложен в петролните фючърси.
Авторите на изследването отбелязват, че размерът на икономическите последици остава силно несигурен и ще зависи от продължителността на конфликта и от развитието на цените на петрола. При по-продължителен шок кумулативното забавяне на растежа може да надхвърли настоящите оценки.
Към момента цените на природния газ остават относително устойчиви, което според анализа вероятно се дължи на ограничената зависимост на Европа от доставки на природен газ от Близкия изток.