Рязкото поскъпване на енергийните суровини, предизвикано от войната в Близкия изток, е довело до силен икономически растеж в Норвегия през първото тримесечие, показаха данни на Норвежката статистическа служба (SSB), изнесени днес и цитирани от Франс прес.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на скандинавската страна, която е най-големият износител на енергийни суровини в Европа след Русия, е нараснал с 6,2 на сто на сто през първите три месеца на годината, показват статистическите данни.
За същия период търговският излишък възлиза на 226 милиарда крони (21 милиарда евро), уточнява Норвежката статистическа служба.
„Войната в Близкия изток предизвика силен шок на петролния пазар. Тя доведе до рязко повишение на стойността на норвежкия износ на петрол и газ през първото тримесечие“, посочва статистическата служба в прессъобщение.
Конфликтът, започнал на 28 февруари, доведе до блокиране на Ормузкия проток - ключов маршрут, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол и газ, което предизвика рязко поскъпване на енергийните суровини.
Цените на норвежкия износ на енергийни ресурси са се повишили с 23,5 на сто през първото тримесечие, като продажбите на петрол са нараснали с 14,2 на сто, а на природен газ - с 37 на сто, показват данните на статистическата служба.
БВП на континенталната част на страната, който изключва често променливото въздействие на добива на петрол и газ, както и на международното корабоплаване, използван като предпочитан индикатор от икономистите в страната, отчита значително по-умерен ръст от 0,2 на сто.
Централната банка на Норвегия повиши в началото на май основния си лихвен процент с 25 базисни пункта (25 пр. п.) до равнище 4,25 на сто, като мотивира решението с риска войната в Близкия изток да ускори вече високата инфлация, припомня АФП.