Войната в Иран предизвиква световен недостиг на торове и опасност от поскъпване на храните

Фермерите по целия свят се усещат притиснати в резултат от войната в Иран, след като цените на природния газ скочиха, а доставките на торове се свиха заради почти пълното блокиране на Ормузкия проток, пише Асошиейтед прес. 
Недостигът на торове застрашава още повече поминъка на фермерите в развиващите се страни, който вече е под натиск заради повишаващите се температури и нестабилните метеорологични условия и може да причини поскъпване на храните в целия свят. 
Най-бедните фермери в Северното полукълбо разчитат на вноса на торове от района на Залива, а недостигът се появява в момент, когато сезонът за засаждане на културите вече започва, посочва Карл Скау, заместник изпълнителен директор на Световната програма по прехраната (WFP).
"В най-лошия случай това означава по-ниски добиви и провалена реколта следващия сезон. В най-добрия случай по-високите разходи за производство ще бъдат включени в цените на храните догодина", предупреждава той. 
Балдев Сингх, 55-годишен производител на ориз от индийския щат Пенджаб, разказва, че дребните фермери, които съставляват по-голямата част от фермерите в страната,  може да не оцелеят, ако правителството не успее да субсидира торовете, когато търсенето достигне своя пик през юни.
"В момента чакаме и се надяваме", каза той.
Войната блокира доставките на ключови торове
Иран сериозно ограничава превозите през Ормузкия проток - тесен морски път, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол и почти една трета от глобалната търговия с торове.
Азотът и фосфатите - два основни елемента в торовете - са под непосредствена заплаха заради блокадата.
Доставките на азот, включително карбамид (урея) - най-масово търгуваният тор, който подпомага растежа на растенията и увеличава добивите - са най-силно засегнати поради забавяния в транспорта и рязкото покачване на цената на втечнения природен газ, който има ключово значение за производството. 
Конфликтът е свил с около 30 процента световната търговия с урея, посочва Крис Лоусън от "Си Ар Ю груп" (CRU Group), консултантска компания за търговията суровини със седалище в Лондон. 
Някои държави вече се сблъскват с критичен недостиг, според Радж Пател, икономист по хранителни системи в Университета на Тексас. Етиопия например получава над 90 процента от азотните си торове от района на Персийския залив през Джибути - маршрут за доставки, който беше подложен на натиск още преди началото на войната през февруари.
"Сезонът на садене е сега, а тор няма", каза Пател. 
Доставките на фосфати, които подпомагат развитието на корените, също са под натиск. Саудитска Арабия произвежда около една пета от световния фосфатен тор, а регионът изнася повече от 40 процента от сярата, използвана в света. Тя е ключова съставка и страничен продукт от преработката на петрол и газ, обяснява Лоусън.
Дори след края на войната, производителите от Персийския залив ще се нуждаят от ясни гаранции за сигурност, преди да възобновят доставките през протока, а цените на застраховките почти сигурно ще се повишат, казва Оуен Гуч, анализатор в базираната в Лондон "Аргъс кансълтинг сървисиз" (Argus Consulting Services).
В Индия правителството е дало приоритет на доставките на урея за вътрешна употреба и осигурява на производителите на торове около 70 процента от нуждите им от природен газ. Някои заводи все още работят под капацитета си, което води до по-ниско производство.
"Хранителната система е крехка и зависи от стабилни вериги за доставки на торове, за да могат фермерите да произвеждат храната, на която разчита светът", казва Хана Опсал-Бен Амар от "Яра интернешънъл" (Yara International), една от най-големите компании за торове в света.      Недостигът настъпва в критичен момент 
Торовете обикновено се използват непосредствено преди или по време на засаждането на културите, така че когато доставките се забавят, се пропускат ключови ранни етапи на растеж и добивите могат да спаднат, дори ако по-късно осигуряването на торове се подобри.
Въздействието вече се усеща в САЩ и Европа, където основният сезон на засаждане вече започна, и се очаква да обхване и първия сезон на сеитба в голяма част от Азия през следващите месеци.
Цените на торовете все още не са достигнали върховете, наблюдавани след нахлуването на Русия в Украйна, но тогава цените на зърното бяха по-високи, което помагаше на фермерите да поемат разходите, казва Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика. 
Сега цените на зърното са по-ниски, което означава по-малки маржове и на фермерите може да се наложи да преминат към култури, изискващи по-малко торове - например соята в САЩ - или да използват по-малко торове, което намалява добивите. По-ниските добиви от своя страна могат да доведат до по-високи цени за потребителите.
Други държави вероятно няма да успеят да компенсират недостига. Китай, най-големият производител на азотни и фосфатни торове в света, дава приоритет на вътрешните доставки, а износът на урея вероятно няма да бъде възобновен до май, посочва Лоусън. Заводите в Русия, друг голям производител,  вече работят почти на пълен капацитет, добавя той.
Развиващите се страни са уязвими 
Нарушенията в доставките вече се усещат в цяла Африка, където много фермери разчитат на торове, внасяни от Близкия изток и Русия.
Ранните обилни дъждове в Източна Африка оставиха на фермерите около една седмица сухо време, за да подготвят полетата и да внесат торове, казва Стивън Мучири, кенийски производител на царевица и главен изпълнителен директор на Федерацията на източноафриканските фермери, която представлява 25 милиона дребни стопани.
Недостигът на торове и повишаването на цените удрят фермерите силно, принуждават ги да използват по-малко подхранващи вещества и водят до по-ниски добиви. Дори кратки забавяния в торенето могат да намалят добивите от царевица с около 4 процента за сезон, каза Пател, позовавайки се на изследвания от Замбия.
Правителствата могат да се намесят чрез мерки като субсидии, насърчаване на вътрешното производство и контрол върху износа.
Индия вече субсидира покупките на торове, за да облекчи финансовия натиск върху фермерите, но тези субсидии оставят на властите по-малко средства за дългосрочни инвестиции в земеделието. Според базирания в САЩ Институт за енергийна икономика и финансов анализ, страната е предвидила 12,7 милиарда долара тази година само за субсидии за урея.
Усилията за вътрешно производство на урея са увеличили зависимостта на Индия от вносен газ, а прекомерната й употреба е навредила на местните почви, каза Пурва Джейн от Института за енергийна икономика и финансови анализи, която подкрепя използването на органични торове.
Намаляване на зависимостта от вносни торове би могла да защити фермерите и потребителите от колебанията в цените на енергията и климатичните шокове, каза Оливър Оливейрос, изпълнителен координатор на Коалицията за агроекология.
"Това може да бъде повратната точка", казва той.