Войната в Иран засилва инфлационния риск и ограничава възможностите за облекчаване, предупреждават представители на УФР

Високопоставени представители на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) сигнализират за нарастващи инфлационни рискове и повишена несигурност в икономиката, свързани с войната в Иран, което може да ограничи възможностите за понижение на лихвените проценти през тази година, предаде Ройтерс. 
Членът на Управителния съвет Лиса Кук заяви, че балансът на рисковете за двойния мандат на централната банка – ценова стабилност и пълна заетост – се е изместил към инфлацията. По думите ѝ поскъпването на енергията и ефектите от конфликта допълнително отдалечават инфлацията от целевото ниво от 2%.
Кук отбеляза, че пазарът на труда остава стабилен, но „нестабилен в равновесието си“, докато скокът на цените на петрола – от около 75 до над 100 долара за барел – увеличава натиска върху цените.
Подобни опасения изрази и гуверньорът от УФР Майкъл Бар, който предупреди, че нов ценови шок може да повиши инфлационните очаквания – ключов фактор за дългосрочната ценова стабилност. Според него, ако конфликтът се проточи, ефектите ще се разпространят отвъд енергийния сектор и ще засегнат по-широко икономиката.
„Трябва да бъдем особено бдителни“, подчерта Бар, като допълни, че при настоящата несигурност е разумно централната банка да изчака, преди да предприеме нови стъпки за облекчаване на паричната политика.
Междувременно членът на УС на УФР Стивън Майрън очерта възможен път за допълнително свиване на баланса на централната банка, който в момента възлиза на около 6,7 трилиона долара. Според него комбинация от регулаторни промени и по-активно управление на ликвидността може да позволи намаляване на баланса с до 1–2 трилиона долара в дългосрочен план.
Майрън посочи, че по-малък баланс би дал възможност за по-ниски лихвени проценти в бъдеще, макар процесът да изисква години и внимателен подход, за да не се дестабилизират финансовите пазари.
Миналата седмица централната банка на САЩ остави основната си лихва без промяна в диапазона 3,5 на сто –3,75 на сто. Въпреки че част от централните банкери все още очакват ограничено понижение до края на годината, пазарите вече залагат, че такъв ход е малко вероятен на фона на нарастващия инфлационен натиск.
Изказванията на тримата банкери подчертават дилемата пред централната банка – между необходимостта да ограничи инфлацията и риска от забавяне на икономическия растеж в условията на засилваща се геополитическа несигурност.