Инвестициите в криптоактиви продължават да носят рискове въпреки влезлите в сила нов Регламент за пазарите на криптоактиви (MiCA) и Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), предупреждават от Комисията за финансов надзор (КФН) чрез официалния си сайт. От българския регулатор и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) предупреждават за рискове, произтичащи от инвестиции в токени, тъй същите са волатилни и нестабилни, а някои от тях остават извън европейската регулация, когато се предлагат от дружества извън Европейския съюз.
Възможно е правата на защита на инвеститорите като достъп до изчерпателна информация, прозрачни процедури за разглеждане на жалби, липса на гаранционна схема за защита на вложенията да бъдат ограничени или да отсъстват, пише в съобщението.
КФН и ЕОЦКП напомнят на инвеститорите в криптоактиви да отделят време, за да се запознаят със спецификите на този тип продукти и услуги като ги съобразят с инвестиционните цели, времевия хоризонт и финансовото си положение. За да преценят рисковете, инвеститорите е необходимо да оценят екстремните движения на стойността на токените, ликвидните рискове, поради ограничената търговия на някои от тях, заблуждаващата маркетингова информация, целяща популяризацията им, честите практики на измами и хакерски атаки, както и сложността на продуктите.
Инвестициите в криптоактиви не са защитени от схема за компенсиране, което прави инвеститорът изключително уязвим при злоупотреби чрез фишинг имейли, злонамерени линкове и незащитени устройства, които се използват при закупуване, съхраняване и прехвърляне на криптоактиви и за държане на частни ключове.
Повече информация за предупреждението може да бъде намерена на следния линк, а информация за същността и характеристиките на криптоактивите може да бъде намерена тук.
Според приетия у нас в средата на тази година Закон за пазарите на криптоактиви, който въвежда в националното законодателство мерки за осигуряване на условия за прилагане на изискванията на европейските регламенти, КФН е органът, който осъществява надзор по спазване на изискванията на този закон и на актовете по прилагането им, с изключение на случаите, които са от изричната компетентност на Българската народна банка, припомня БТА.
Преди приемането на този закон дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с виртуални валути (или криптовалути) не бяха регулирани у нас, освен за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.