Въпроси за електронните разплащания и подаването на данъчни декларации след въвеждането на еврото зададоха граждани в Елена на експерти на КЗП
Първият въпрос беше как ще се плаща с карта през периода, когато могат да бъдат правени разплащания в лева и евро. Тодор Ников от КЗП отговори, че след 1 януари всички трансакции в банковата карта ще са превалутирани автоматично в евро и ще се извършват в тази валута. Така ще е и при актуалните онлайн поръчки, както и при всички електронни плащания, без начисляване на такса за превалутиране, допълни той.
Следващ въпрос беше свързан с това дали ще има промяна в сроковете за подаване на данъчните декларации. Драгомир Кунев от НАП отговори, че законът не предвижда това. Особеното е, че когато физическо лице декларира доходи, получени през предходен отчетен период преди въвеждане на еврото в България за 2025 г., въпреки че декларацията се подава през 2026 г., това ще стане в лева, обясни той. Общият принцип е, че декларацията се подава в тези стойности, при които официалното платежно средство е било към края на периода, за който се отнася тя, уточни Кунев. Данъкът по нея ще се дължи в евро, каза още той.
Присъстващите питаха и за детските атракции, при които все още цените са обявени само в лева. За тях също трябва да има обявени цени в двете валути, което да продължи до 8 август 2026 г., каза Ников. Тези, които са с монети, трябва да започнат да функционират само в евро, добави той.
Гражданите се интересуваха и кога ще бъдат обявени цени в евро на бензиностанциите. Ников отговори, че те попадат в рамките на изключение за двойно обозначение на цените, което важи в някои случаи, но някъде в обекта трябва да бъдат обявени цени в лева и евро за всички петролни продукти. Там също след 1 февруари заплащането ще се осъществява само в евро.
Друг въпрос беше свързан с това дали всички магазини през януари ще имат достатъчно налични средства в двете валути за връщане на ресто. Законът задължава всички търговски обекти да разполагат с такива, обясни Ников. През януари, ако няма достатъчна сума за връщане на цялото ресто в евро, може да се използват и левове, но не и след 1 февруари.
Присъстващите коментираха объркването, създавано от многото етикети и различни цени, както и заблудата за по-евтина стока, която идва от поставянето на цената в евро пред цената в лева. Също така стана въпрос за периода, в който ще може да се обменят левове в евро или къде може да се подават сигнали за нарушения. Кунев говори за преизчисляването на активи и превалутирането, за издаването на фискални бонове, които ще се контролират от НАП, за необоснованото завишаване на цените, за глобите и гратисните периоди.
Основната цел на срещите е да се осигури ясна, достъпна и практична информация за предстоящото въвеждане на еврото в България, като се акцентира върху правата на потребителите и задълженията на бизнеса, както и върху ролята на КЗП в този процес, обясни за БТА Тодор Ников. Желанието ни е да разясним на гражданите и търговците основните правила за преминаване от лев към евро, да представим изискванията за двойно обозначаване на цените и принципите на коректното закръгляване. Искаме да подчертаем значението на прозрачното ценообразуване, което да не допуска скрити увеличения или подвеждащи практики. Желанието ни е да покажем на бизнеса, че КЗП не е само контролен орган, но и партньор в процеса на адаптация, да се дадат практически насоки на търговците как да изпълнят правилата лесно и коректно, да се успокоят опасенията, че процесът ще бъде прекалено бюрократичен или затрудняващ малките обекти. Друга цел е да се обясни, че основна задача на КЗП е да гарантира честно прилагане на правилата в интерес на гражданите. Трябва да се информират потребителите за механизмите за подаване на сигнали и за реакцията на институцията при нарушения. Да се акцентира, че КЗП ще следи за предотвратяване на нелоялни практики, като изкуствено завишаване на цени при конвертиране.
Важен момент е и намаляването на напрежението и слуховете. Затова трябва да се осигури единен, официален и компетентен източник на информация за процеса. Да се противодейства на спекулации и подвеждащи твърдения в обществото, както и да се покаже, че въвеждането на еврото е организиран, планиран и контролиран процес, а не хаотична промяна. Не на последно място са обратната връзка и диалогът, посочи той. По думите му трябва да се създаде възможност за гражданите и бизнеса да изразят своите притеснения, въпроси и предложения, да се събира обратна връзка от местно ниво, която да бъде анализирана и използвана за доразвиване на комуникацията и нормативната рамка. Нужно е да се изгради усещане, че КЗП е близо до хората и е активен участник в процеса, а не само централна институция, заяви Ников.