Общо 58 на сто от анкетираните посочват, че използват ИИ, като най-активни са младите – 29 на сто от хората между 16 и 29 години го използват всеки ден. При възрастовата група 30–49 години делът е 22 на сто.
Нагласите към технологията остават предимно положителни – 69 на сто възприемат ИИ като възможност, а 27 на сто – като риск, макар че скептицизмът нараства спрямо предходната година. Значителни различия има между възрастовите групи – 81 на сто от младите виждат възможности в ИИ, докато при хората над 65 години този дял е 58 на сто.
Все по-голям дял от обществото отчита, че ИИ вече променя реалността – 42 на сто смятат, че това вече се случва, а общо 76 на сто очакват осезаем ефект в рамките на следващите пет години.
Най-сериозните притеснения са свързани с разпространението на фалшиви новини и информация (50 на сто), липсата на регулации (50 на сто) и с риска технологията да придобие прекомерно влияние (49 на сто). Притесненията за защита на личните данни достигат 43 на сто.
Използването на ИИ е широко разпространено в ежедневието. Над половината потребители (54 на сто) го използват за практични въпроси като готвене или ремонти, 50 на сто – за писане и редактиране на текстове, а 41 на сто – за преводи. ИИ се използва и за лични теми – 44 на сто търсят съвети, включително по здравни и финансови въпроси.
Основните мотиви са спестяване на време (58 на сто), по-добро разбиране на сложни теми (50 на сто) и генериране на идеи (48 на сто). Средностатистически потребителите използват ИИ в около пет различни области.
Американските компании доминират пазара – 71 на сто използват „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT) на „ОупънЕйАй“ (OpenAI), 50 на сто – „Джеминай“ (Gemini) на „Гугъл“ (Google), а 43 на сто – „Копайлът“ (Copilot) на „Майкрософт“ (Microsoft). В същото време 72 на сто от германците смятат, че страната е твърде зависима от САЩ в областта на ИИ и подкрепят развитието на европейски решения.
Изкуственият интелект навлиза и в работната среда – 48 на сто от заетите го използват, включително 8 на сто ежедневно. Същият дял обаче все още не използва ИИ на работното място.
Сред ползите работещите посочват по-висока ефективност, спестяване на време и по-бърз анализ на задачи. В същото време остават сериозни притеснения – 62 на сто не са сигурни кой носи отговорност при грешки на ИИ, а 59 на сто се опасяват за съдбата на данните си.
Нагласите към ИИ в работата остават разделени – 49 на сто биха искали да имат ИИ като асистент, но 45 на сто принципно отхвърлят използването му. Само 21 на сто от работещите са преминали обучение за работа с ИИ, предлагано от работодателя.
Според президента на асоциацията Ралф Винтергерст изкуственият интелект навлиза в ежедневието по-бързо от всяка предходна технология и изисква активна политика за развитие, обучение и включване на обществото в процеса.
Проучването е проведено от „Битком Рисърч“ (Bitkom Research) по поръчка на дигиталната асоциация „Битком“. В анкетата са участвали 1002 души в Германия на възраст над 16 години. Проучването е осъществено между 8-ата и 11-ата календарна седмица на 2026 година.