Всяка година в световен мащаб около 120 милиона тона дрехи се превръщат в отпадъци – количество, което би могло да запълни изцяло повече от 200 футболни стадиона с олимпийски размери. Данните са от нов анализ на консултантската компания "Бостън кънсълтинг груп" (Boston Consulting Group – BCG), посветен на състоянието на текстилната индустрия.
Според експертите на компанията при реализиране на системни подобрения степента на рециклиране може да се увеличи до над 30 процента. Това би довело до производство на нови влакна със стойност на суровините, надхвърляща 50 милиарда долара.
Голяма част от дрехите, които се изхвърлят, почти не са били носени. По данни на компанията купувачите обличат дадена дреха средно между седем и десет пъти, преди да я изхвърлят. Впоследствие 80 процента от отпадъците от облекло попадат на сметища или се изгарят директно. Едва 12 процента се използват повторно, а само около 1 процент се рециклират в нови влакна.
Една от основните пречки за рециклирането е, че много от дрехите се изработват от смесени материи, чиито компоненти е трудно да се разделят с настоящите технологии. Анализ от миналата година на екологичната организация "Чейнджинг Маркетс Фоундейшън" (Changing Markets Foundation) установява, че модната индустрия произвежда все по-големи количества нискокачествен текстил от синтетични влакна. Тези влакна се изработват от изкопаеми горива и са сред основните източници на микропластмаса.
От една страна изключително ниският процент на рециклиране е сериозен екологичен проблем, тъй като над 90 процента от емисиите на въглероден диоксид в модната индустрия произлизат от добива и обработката на нови суровини. От друга страна той представлява и икономическа дилема – материалната стойност на изхвърлените текстилни изделия се оценява на 150 милиарда долара годишно.
Затова консултантската компания подчертава, че развитието на кръговата икономика в текстилната промишленост не бива да бъде само визия за бъдещето, а наложителен ход както от екологична, така и от икономическа гледна точка. Необходими са решения на ниво цяла индустрия, които да направят рециклираните материали по-достъпни за производители и потребители. Сред посочените възможности са опростени системи за обратно приемане на дрехи, нови технологии за сортиране и химическо рециклиране, които биха улеснили преработката на смесени тъкани.
Прогнозите на "Бостън кънсълтинг груп" са, че ако сегашните тенденции се запазят, до 2030 г. годишният обем на текстилните отпадъци може да надхвърли 150 милиона тона – достатъчно, за да се запълнят 260 футболни стадиона. В северната част на Чили купчините изхвърлени дрехи вече са толкова големи, че могат да бъдат забелязани от космоса, посочват анализаторите.
Често употребяваните дрехи се изнасят към африкански държави като Гана и Кения, но значителна част от тях в крайна сметка също се озовават в огромни сметища.