Всички горски територии, които не са се възстановили естествено, се залесяват, посочи ресорният зам.-министър на земеделието и храните

Българските гори се увеличават. Всички горски територии, които не са се възстановили естествено, които са пострадали от непредвидими фактори като пожари или вредители, се залесяват изкуствено. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Мирослав Маринов пред ресорната парламентарна комисия.
Нормативната база е такава, че всички насаждения, където дървесината е отсичана на 100 процента, се наблюдават три години. Ако те не се възобновят естествено с местни дървесни видове, тогава предприемаме действия за залесяване, обясни Маринов.
Той допълни, че при залесяването се използват сухоустойчиви и устойчиви на пожари видове, защото за българските гори през последните години пожарите са най-големият проблем.
Държавните горски предприятия са залесили 17 000 декара през 2023 г. и 9052 декара през 2024 г. По горски стопански план предвидените за залесяване територии през 2025 г. са около 14 000 декара. 
Заместник-министър Маринов съобщи, че през 2025 г. ще бъдат открити приеми по две схеми от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 - 2027 г. Първата е за залесяване и възстановяване, като приемът е предвиден за юни - август, а бюджетът е 11,7 млн. евро. Другата схема е "Предотвратяване на щети от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития", като приемът се очаква да бъде отворен между юли и септември, а бюджетът е 5 млн. евро.
Министърът на земеделието и храните Георги Тахов подчерта, че се полагат усилия загубите на дървесни видове да бъдат възстановявани чрез залесяване.  
По думите му се променя самата философия по управление на горите. Затова от министерството са направили своите анализи от гледна точка изграждане на по-широк обем от просеки и засаждане на видове дървесна растителност, която да бъде по-устойчива на климатичните промени.