Мерките са част от процедурата за от преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, като текстовете бяха приети днес от Европейския парламент с 370 гласа "за", 199 гласа "против" и 46 гласа "въздържал се".
В момента секторът на недвижимите имоти отделя около 36 на сто от емисиите на парникови газове в ЕС.
В екипа, участвал по разработването на промените, е и депутатът от ЕНП/ДБ Радан Кънев, който по-рано пред български журналисти в Страсбург подчерта, че новите разпоредби ще позволят разработването на механизми, чрез които собствениците на жилища и търговските банки да пристъпят без участието на държавата към обновление и реновации на сградния фонд.
Предвидено е в чрез специален фонд за декарбонизация държавата все пак да може да бъде гарант в процеса, каза още Кънев.
В промените се залага цел сградният фонд в ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Предвижда се и саниране на повече сгради с най-лоши характеристики и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.
Този закон ще помогне за намаляване на сметките за енергия и ще се справи с основните причини за енергийната бедност, като същевременно ще осигури хиляди висококачествени местни работни места в целия ЕС, заяви докладчикът от Ирландия Киран Къф от групата на Зелените/ECA. По думите й "справянето с 36 на сто от емисиите на въглероден диоксид в Европа добавя нов стълб в Европейския зелен пакт".
По отношение на жилищните сгради държавите членки ще трябва да въведат мерки, с които да се гарантира намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16 на сто до 2030 г., и с най-малко 20 – 22 на сто до 2035 г.
Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. страните членки ще трябва да санират 16 на сто от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. – 26 на сто от сградите с най-лошите характеристики.
За да стане закон, сега директивата ще трябва да бъде официално одобрена и от Съвета на ЕС.