Всички водещи европейски борси са на червено на фона на поскъпването на петрола

Водещите европейски фондови пазари откриха последната търговска сесия за седмицата със спадове, след като инвеститорите продължиха да оценяват последиците от ескалацията на конфликта в Близкия изток и рязкото поскъпване на енергийните суровини.
Паневропейският индекс Stoxx 600 се понижи с около 0,5 процента в ранната търговия днес, като всички основни регионални пазари и по-голямата част от секторите се търгуваха на отрицателна територия. И в предходната сесия европейските акции приключиха със спадове, след като Stoxx 600 затвори търговията в четвъртък с понижение от около 0,7 процента.
Цените на енергията остават основен фактор за настроенията на пазарите след силно волатилна седмица за световните финансови пазари. Вчера Съединените щати обявиха временна 30-дневна отмяна на санкциите за руския петрол, превозван по море, в опит да ограничат опасенията от недостиг на доставки и нов скок на цените.
Въпреки това цените на суровия петрол продължават да се задържат над нивото от 100 долара за барел. Международният бенчмарк Брент поскъпва с около 0,5 процента до 100,96 долара за барел, докато американският бенчмарк се търгува за около 95,96 долара за барел, което представлява спад от по-малко от 0,3 процента.
В сряда Международната агенция за енергията (IEA) обяви рекордно освобождаване на 400 милиона барела от стратегическите резерви на страните членки, а Министерството на енергетиката на САЩ съобщи, че ще освободи допълнително 172 милиона барела от стратегическия петролен резерв.
Междувременно след серия от атаки срещу кораби в района на Персийския залив американският министър на финансите Скот Бесънт заяви, че ескортирането на търговски кораби през стратегическия Ормузки проток ще започне „веднага щом това стане възможно от военна гледна точка“. Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт също посочи, че подобна операция ще започне „относително скоро“, но „не може да се случи веднага“.
Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей заяви в четвъртък, че страната ще продължи да блокира морския коридор, който остава практически затворен от началото на военните действия. Това доведе до ново покачване на цените на петрола и засили опасенията за глобалните доставки на енергийни ресурси.
Негативният тон се пренесе и от Азия, където основните индекси приключиха сесията в петък със спадове. Японският Nikkei 225 и южнокорейският Kospi се понижиха, отразявайки нарастващата предпазливост на инвеститорите.
В Германия инвеститорите също демонстрираха повишена предпазливост преди края на седмицата. Малко след началото на търговията водещият индекс Dax се понижи с над един процент до около 23 350 пункта. За седмицата се очертава сходен спад, след като в понеделник индексът се срина до 22 927 пункта – най-ниското му равнище от май насам.
Индексът на средните компании MDax спадна с около 1,5 процента до 28 818 пункта, а индексът на компаниите от еврозоната EuroStoxx 50 загуби около 1,1 процента.
От началото на войната загубите на Dax достигат почти 8 процента. Според стратега по акции на „Барклис“ (Barclays) Емануел Кау засега пазарите на акции не са реагирали толкова силно, колкото при предишни петролни шокове. По думите му инвеститорите все още разчитат на т.нар. „Trump-Put“ – очакването, че американският президент ще се намеси, ако пазарите се окажат под по-силен натиск.
„Нервността обаче нараства с всеки изминал ден и колкото по-дълго остава затворен Ормузкия пролив, толкова по-силно пазарите ще се насочват към стагфлация“, предупреждава Кау. При подобен сценарий икономическият растеж се забавя, докато инфлацията се ускорява.
На този фон инвеститорите насочват вниманието си и към предстоящите решения за лихвените проценти на големите централни банки през следващата седмица.
Страховете от стагфлация натежаха особено силно върху банковия сектор. Акциите на „Дойче банк“ (Deutsche Bank) и „Комерцбанк“ (Commerzbank) поевтиняха с до 2,1 процента в ранната търговия. Според анализа на Barclays банковите акции са сред типичните губещи при подобен икономически сценарий.
За сметка на това експертите виждат потенциални печеливши в секторите на енергетиката, комуналните услуги и здравеопазването. Сред тях е и германската компания за торове „К плюс Ес“ (K+S), чиито акции поскъпнаха с още 2,6 процента и достигнаха най-високото си равнище от август 2023 г. Компанията се възползва от факта, че Близкият изток играе ключова роля на световния пазар на торове.
Сред малкото положителни движения в индекса Dax бяха акциите на „Цаландо“ (Zalando), които поскъпнаха с около 5 процента, след като анализаторската къща „Бърнстейн“ (Bernstein) повиши рейтинга на компанията до „market-perform“. Това продължи възходящата динамика от предходната сесия и доближи цената на акциите до популярния технически индикатор – 100-дневната пълзяща средна.
Акциите на „Киаген“ (Qiagen) също отбелязаха умерен ръст от около 0,7 процента, след като „Дойче банк рисърч“ (Deutsche Bank Research) издаде препоръка за покупка след последния спад на цената. Според анализаторите инвеститорите вече могат да се концентрират върху оперативните резултати на компанията.
Под натиск останаха компаниите от туристическия сектор. Акциите на летищния оператор „Фрапорт“ (Fraport) поевтиняха с около 2,8 процента, а тези на „Луфтханза“ (Lufthansa) – с около 2,1 процента. Освен високите цени на горивата авиокомпанията продължава да се сблъсква и с последствията от стачката на пилотския синдикат „Ферайнигунг Кокпит“ (Vereinigung Cockpit).
Акциите на туристическия концерн ТУИ (Tui) също останаха под натиск и отчетоха допълнителни понижения в края на седмицата.
В Париж CAC 40 губи 0,82 на сто до 7918,79 пункта, а FTSE 100 в Лондон е надолу с 0,47 на сто до 10 257,10 пункта. Публикувани по-рано днес данни показаха, че икономиката на Великобритания е останала в застой през януари, което допълнително натежа върху пазарните настроения.