Три плаващи платформи за съхранение и регазификация (FSRU) на терминалите във Вилхелмшавен, Брунсбютел и Лубмин служат за привличането на така необходимите доставки на ВПГ. Те са необходими за да допълнят количествата синьо гориво, идващи по тръбопроводи от останалата част на Европа, след като Русия спря доставките на газ на фона на политическите вражди около войната в Украйна.
Берлин бе принуден да защитава по-нататъшното им цялостно използване, дори след като цените на газа паднаха и, наред с по-слабото търсене, изведоха на преден план опасенията, че инвестициите в тези съоръжения ще станат безполезни с оглед на перспективата за бъдеще без въглерод.
"Не е лесно да се обясни необходимостта от тези съоръжения, когато усещането за криза вече го няма". Това заяви Филип Щайнберг, шеф на подразделението за икономическо стабилизиране и енергийна сигурност в министерството по време на промишлената конференция, организирана от в. "Ханделсблат".
"Не сме там, където трябва да бъдем", добави той, имайки предвид незапълнения капацитет в две от платформите.
Щайнберг подчерта, че терминалите са неразделна част от диверсифицираната енергийна стратегия на Германия.
"От само себе си се разбира, че ние преследваме енергийна ефективност, разширявайки дела на възобновяемите източници на енергия, диверсификация, разширяване на въглеродните икономика", каза Щайнберг.
Когато терминалите за ВПГ вече няма да са необходими, те могат да бъдат изпратени на други места с надеждата да донесат печалба, добави той.
Очаква се природният газ да продължи да играе преходна роля в производството на електроенергия, тъй като Германия, която се отказа от ядрената енергия, цели да се откаже от въглищата, посрещайки същевременно нарасналото търсене на електроенергия за електрификация в цялата промишленост – от термопомпите до автомобилите.