Възможни решения на проблемите и предизвикателствата пред пенсионната система у нас бяха обсъдени днес на форума "За пенсионната система - с поглед напред" в София, организиран от Българското актюерско дружество (БАД).
Необходимо е стабилизиране на публичния сектор и овладяване на дефицита в бюджета на ДОО, отбеляза Татяна Битунска, председател на УС на БАД, която направи преглед на основни моменти от развитието на пенсионния модел у нас, както и на извършени промени в законодателната уредба, свързани с него.
Тя цитира данни за дефицита в ДОО, който през 2015 г. стига 5 процента от БВП, през 2019 г. пада до 3 процента, през 2023 г. е 5,3 процента от БВП, през 2024 г. е около 6 процента, добавяйки, че очакванията са за следващите две години той да бъде около 6 процента от БВП, а в дългосрочната прогноза евентуално да падне до 5 процента.
Данните от статистиката за максималната пенсия и минималната работна заплата от последните години изглеждат много нелогични на фона на това, което икономистите отчитат като ръст на производителност, на БВП, на икономически растеж, отбеляза Битунска. Тя коментира, че неколкократно увеличение на плащанията за максимална пенсия и минимална работна заплата през годините не винаги изглежда подплатено с икономическа обосновка. По данни от актюерския доклад на НОИ за 2024 г. разходите за пенсии като процент от БВП се движат около 10 процента и над него. Зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължава да нараства като близо 50 процента от общите разходи на ДОО трябва да бъдат финансирани с трансфери от бюджета, отбеляза експертът, добавяйки, че дефицитът в ДОО е в размер 5,5 - 6,2 процента от БВП.
Коментирайки демографска статистика на населението у нас до 2021 г., показваща тенденцията за намаляване на населението, Битунска посочи, че намаляващо население само по себе си не е проблем, стига демографската структура да позволява едно устойчиво и проспериращо развитие на финансите, държавата и пенсионната система. Тя отбеляза още, че населението у нас на възраст над 65 години започва да придобива един все по-голям дял от обществото - през 2023 г. е около 20 процента.
Битунска припомни, че една от промените в законодателството беше свързана с поетапното, постъпково увеличаване на пенсионната възраст в опит да се справи ДОО с предизвикателствата като отбеляза, че е таргетирано изравняването на възрастта на мъжете и жените за пенсиониране на 65 години през 2037 г. В същото време се променя не само възрастта, а и изискването за осигурителен стаж и възраст като достига 37 години за жените и 40 години стаж за мъжете, отбеляза тя.
Експертът посочи, че това, което може да се направи е първият стълб да изиграе само социална роля. Има държави, в който първият стълб предлага фиксирана пенсия за всички с необходимия стаж и възраст, както е в Англия и Нидерландия, отбеляза тя. Другото, което трябва е засилване на ролята на втория и третия стълб в няколко аспекта - вноската задължително да се увеличи от 5 процента на най-малко 10 процента, намаляване на таксите и удръжките, и умни инвестиционни решения за това как парите за осигуряване да работят за обществото и да носят доходност за бъдещите пенсионери, каза Битумска.
Милена Иванова от Комисията за финансов надзор (КНФ) отбеляза, че препоръките на ОИСР от извършения преглед на допълнителното пенсионно осигуряване у нас дават възможност да се доразвие моделът в България и да се формира по-високо доверие в системата от страна на гражданите. Препоръките касаят възможността осигурените лица да бъдат двигателят и те да определят как да се управляват техните пенсионни спестявания, посочи Иванова. Тя отбеляза също, че е заложен и механизъм от гл т. на гаранцията за тези лица, които не са активни. Наясно сме, че е много голям делът на лицата, които не избират фонда, в който да се осигуряват. Трайната тенденция от въвеждането на тристълбовия модел до момента - над 80 процента от лицата, които навлизат на пазара на труда да не извършват личен избор в кой фонд да постъпят техните пенсионни спестявания, отбеляза Иванова като добави, че в този контекст ОИСР препоръчва за неактивните граждани да имат опция, която да следва техния жизнен цикъл. Тя отбеляза, че Комисията е извършила анализ по отношение на страните членки в ОИСР и страни с аналогичен пенсионен модел- държавен стълб и капиталов стълб, как сработва т.нар. мултифондова пенсионна система.
Един от секторите, който ще има особено добро развитие след като България стане член на еврозоната, са капиталовите пазари, което няма как да не се отрази благоприятно на развитието особено на втория, на третия стълб на пенсионната система, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. Тя добави, че приветства предложенията, свързани с развиване на мултифондовата система в България. Надявам се, че след като отмине дебата покрай бюджета за следващата година ще има достатъчно възможност за политически дебат и по отношение на конкретни предложения в пътната карта и по отношение на конкретни предложения как би могъл да се усъвършенства пенсионният модел на системата в България, каза Русинова.