Възможностите за промени в районите на планиране бяха обсъдени на форум в Кюстендил

Възможностите за промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период, които пряко засягат финансирането на бизнеса от Европейските фондове и общините, бяха обсъдени на форум, организиран от Кюстендилската търговско-промишлена палата. Домакин на събитието е Община Кюстендил.
"Запазването на районите за планиране в така действащата Карта поставя в дискриминационно положение бенефициентите от Югозападна България при усвояването на средства от ЕС в периода 2021-2027. По този начин фирмите от областите Благоевград, Перник, Кюстендил и София-област нямат равен старт с фирми от другите региони и изостават в своята конкурентоспособност и условия за устойчиво създаване на заетост. Това от своя страна засилва общото изоставане в икономическото развитие на четирите области в сравнение с другите райони в страната", каза Йордан Беловодски, главен секретар на палатата в Кюстендил.    
Във форума на тема "Промени в районите на планиране, включени в Картата на регионалните помощи на Република България за следващия програмен период", се включиха евродепутатът Андрей Новаков, бившият заместник-министър на регионалното развитие Деница Николова, областни управители от Югозапада, кметове на общини от Югозападния планов район, експерти и представители на бизнеса.
Събитието беше организирано и с участието на Института за пазарна икономика, които представиха анализ на социално-икономическото състояние на областите в България, търсещ отговори  на причините какво прави едни области относително по-развити или проспериращи, а други – по-бедни или изоставащи.
Предстои през следващите месеци да се проучат ключови законодателства в сферата на кохезионната политика, регламентът с общите разпоредби за това как ще работят фондовете, как и какво ще бъде финансирането, коментира евродепутатът Андрей Новаков.
На форума беше поставен въпросът за отделянето на София от Югозападния район, с цел получаване на по-голямо финансиране за останалите в района области и общини, но по думите на евродепутата, такава стъпка ще предизвика недоволство и в София, заради невъзможност и липса на финансиране за довършване на големи проекти в столицата. 
Районите обхващат прекалено разнообразни интереси. Кюстендил и Видин статистически отговарят на едни същи показатели, но това не означава че потребностите им са еднакви, коментира още Новаков. По отношение на демографската картина, той изтъкна, че напоследък има движение на хора, но в посока на по-малките райони. 
"Хората искат по-спокоен живот, по-чист въздух. Основата това да се случи е инфраструктурата –високоскоростна  железница, хубава магистрала, за да се стига бързо до София", допълни евродепутатът. Той изтъкна още, че демографската прогноза за България по отношение на смъртността и раждаемостта е тенденция, която трудно се обръща, но изтъкна, че механичният прираст се променя по-лесно. "Извън България живеят 1,7 млн. българи, които, ако отворим някои критерии, биха се върнали в България – посока, в която трябва да вървим", каза още Андрей Новаков.
Според Деница Николова – бивш заместник-министър на регионалното развитие, решението по отношение на районирането следва изисквания на един регламент на Европейската комисия, който обаче е преклузивен, а решението на всяка държава членка дали ще прави ново райониране, кога и при какви обстоятелства, е изцяло политически, макар, че регламентът предпоставя условията по отношение на населението, при които трябва да се направи това прерайониране.
"Радвам се че форума е предизвикан от местните общности. Процесът трябва да тръгне по този начин, за да имаме правилно политическо решение", коментира още Николова. По думите й бъдещата кохезионна политика е предопределена от подходът и инициативността ни. "Ако не вземем правилните решения, България може да лимитира своите възможности, вместо да ги разшири", посочи още тя.
Според нея решението за прерайониране трябва да се случи до края на годината. Ако пропуснем този период, е възможно и в следващия, след 2027 година, да останем със същото райониране, както и сега, допълни Николова. Тя допълни, че за да се случи това обаче трябва да има и правителство, защото неслучването на реформата ще доведе и до ограничени възможности за България.