Възможностите за сътрудничество между България и Унгария във висшето образование, земеделието и туризма бяха във фокуса на форум в Кечкемет

Възможностите за сътрудничество между България и Унгария във висшето образование, земеделието и туризма бяха във фокуса на форум в град Кечкемет. Проявата е част от инициативата "Дни на България в Кечкемет, Унгария". Утре градът ще бъде домакин на бизнес форума "Икономика и индустрия".
Събитията, които провеждат в хибриден формат, се организират съвместно от регионалната Търговско-промишлена камара на окръг Бач-Кишкун, университета "Джон фон Нойман" в гр. Кечкемет и с подкрепата на д-р Йордан Бочков – почетен консул на България в Унгария.
Заместник-министър на образованието акад. Николай Витанов, който участва във форума онлайн, посочи, че взаимодействието между висшето образование, земеделието и туризма може да превърне регионите в живи лаборатории за устойчиво развитие, където младите хора не просто получават знания, а ги прилагат в модерното земеделие, агротехнологиите, еко, кулинарния и културния туризъм. Той изтъкна, че България разполага с изключително богат природен и културен потенциал, а университетите ни имат сериозен научен и образователен капацитет. Ако съчетаем тези ресурси чрез партньорство и визия, можем да създадем иновативни модели за регионалното развитие, които помагат за реализацията на младите хора и да привличат нови инвестиции, каза заместник-министърът.
Той посочи още, че висшето образование е двигател на знанието и иновациите, а секторите земеделие и туризъм са сред най-важните за икономиката в международен план, носят огромен потенциал за развитие, но изискват нови подходи, дигитални решения, добре подготвени кадри, които да отговорят на съвременните предизвикателства.
Акад. Николай Витанов каза, че е убеден, че сътрудничество между университетите, научните институти, бизнеса и местните общности е ключ към успеха, като чрез обмен на знания, иновации и добри практики може да бъдат изградени модерни, конкурентоспособни и устойчиви земеделие и туризъм в синхрон с европейските и световните тенденции.
Той увери участниците във форума, че Министерството на образованието и науката на България ще продължи да подкрепя инициативи, които насърчават иновациите, практическата подготовка на студентите и връзката между академичните среди и бизнеса.
Д-р Тамаш Фюлоп, ректор на университета "Джон фон Нойман", определи днешния ден като исторически момент,  в който се отваря нова ера за връзките във висшето образование на двете страни. Разширяването на шенгенските граници не означава само географска близост, а и душевна близост, а академичното знание, иновационните резултати и научната съвместна работа по-ефективно могат да се развиват между двете страни, посочи д-р Тамаш Фюлоп. По думите му това дава възможност за отговор на най-големите предизвикателства, като изтъкна важността на изследванията в земеделието, свързани с промяната на климата. Той посочи, че това е в основата на инициативата за съвместната работа на български и унгарски учени  при изследването на растенията и в хранително-вкусовата промишленост. Д-р Тамаш Фюлоп съобщи, че вчера е бил подписан Договор за сътрудничество между Българския съвет на ректорите и Унгарската конференция на ректорите, с което пътят към висшето образование се отваря в по-широк план.
В университета "Джон фон Нойман" постоянно се разширяват обученията на английски език, каза д-р Тамаш Фюлоп и допълни, че висшето училище очаква студенти и от България. Ще насърчаваме и нашите преподаватели, стипендианти, за да могат да стигнат в България, допълни той.
Проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в България, посочи, че подписаният вчера договор създава предпоставка за развитие на отношенията между българските и унгарските университети в бъдеще. Тя каза, че настоящето е свързано с развитието на университетите и в България, и в Унгария,  които, като част от европейското образователно пространство, се опитват да въвеждат иновации в учебния си процес, да създават програми на различни езици.
Тя изтъкна, че както в Унгария, така и в България много от университетите са интегрирали англоезичното обучение в своята дейност и предлагат на глобалния пазар своите образователни продукти. И българските, и унгарските университети се конкурират на световния образователен пазар за привличането на студенти. Това са все предизвикателства, които дава настоящето с отправна точка обаче към бъдещето, коментира проф. д-р Миглена Темелкова.
Тя отбеляза, че и двете държави вече са граници на шенгенското пространство и имат еднакви предизвикателства за решаване в икономически и в обществен план и по тази причина изтъкна и необходимостта от това и университетите все по-упорито да работят съвместно. Тя визира възможностите за създаване на съвместни образователни продукти, размяната на студенти и преподаватели по различни програми. Темелкова изрази желание следващ подобен форум да е в София, с домакинството на Българския съвет на ректорите.
В Унгария има 63 университета и висши учебни заведения, стана известно по време на форума. Университетите са държавни, частни, църковни и с фондации за управление на имущество от обществен интерес. Унгария е с 10 милиона жители, а 300 000 са студентите.
Д-р Йордан Бочков, почетен консул на България в Унгария, посочи, че днешното събитие е крачка към по-тясното сътрудничество между България и Унгария във висшето образование, туризма, икономиката. Вярвам, че през откритото общуване и съвместни инициативи ще продължим да укрепваме икономическите ни връзки, допълни Бочков .
Проф. Димитър Греков от Националната агенция по оценяване и акредитация, бивш министър на земеделието и бивш ректор два мандата на Аграрния университет в Пловдив, представи дейността на висшето училище и се спря на развитието на земеделието в страната. Той изтъкна, че този месец висшето училище ще чества 80 години агрономическо образование в България. През този период са обучени 30 000 студенти, от които над 5 000 са били чуждестранни, сред които и такива от Унгария, каза Греков. По отношение на земеделието той посочи, че страната ни е разположена на близо 111 милиона декара, от които 35 милиона са със земеделска земя и изтъкна, че това позволява развитието на земеделието във всички отрасли. Горските площи са около 41 милиона декара и с типичната си горска и планинска структура това позволява развитието и на туризма на България. България била, е и ще бъде земеделска страна, която има силно развит аграрен сектор, а също така и туризъм, който напоследък надскача представите за България като туристическа страна, заяви Греков. Той се спря и върху традициите, пренесени от българските градинари в Унгария.
Греков посочи, че едно от големите неразбирания на Европейския съюз е липсата на райониране и отглеждане на земеделските култури и изтъкна, че районирането в рамките на Общата селскостопанска политика трябва да бъде задължително заради различните климатични особености.
Сред другите проблеми пред българското земеделие той открои вноса на евтина продукция от Европейския съюз и от трети страни, липсата на сдружение на производството и реализацията на продукцията. Според него приоритетите, по които трябва да се работи, е възраждане на типичните български производства – лозарството, овощарството, производството на зеленчуци, животновъдството, етерично-маслените култури, биологичното земеделие, увеличаването на поливното земеделие, бубарството, рибовъдството и зайцевъдството.
Кметът на Самоков Ангел Джоргов представи възможностите за туризъм в общината и съобщи, че се очаква общините Самоков и  Кечкемет да си партнират. Той изтъкна, че туризмът, който се развива в четири сезона, е основното перо в местната икономика. Джоргов открои развитието на спортния туризъм, като посочи, че Самоков разполага с две модерни спортни зали. До края на годината ще бъде готова нова писта, която ще бъде на ниво Формула 3. Джоргов посочи, че през последните 2-3 години всяка година се отчита ръст на посетителите на територията на общината. През 2024 г. с 10 процента повече туристи имаше спрямо в 2023 г., а сега към 30 септември спрямо предходната година, която беше изключително успешна, се отчита с още 6 процента ръст, коментира кметът на Самоков. В общината има на 15 000 легла в места за настаняване, като две трети от тях, над 10 000, са в к.к. "Боровец", допълни той. През 2024 г. съотношението на българските туристи, посетили общината, спрямо от чужденците е 70 към 30 процента. Броят на туристите от Унгария за миналата година е 382 души, съобщи още Джоргов.