Общото количество хранителни отпадъци в България е намаляло от 747 941 тона през 2020 г. до 617 391 тона през 2023 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ), предоставени на БТА за рубриката ЕС право БГ, За периода спадът е със 130 550 тона. Данните обхващат отпадъците от първично производство, преработка и производство, търговия и разпространение на храни, ресторанти и кетъринг услуги, както и домакинствата. Отпадъците от домакинствата са около 43 процента от всички хранителни отпадъци през 2023 година, а от ресторантите и кетъринг услугите около 16 процента.
Най-голямо намаление има при домакинствата, където хранителните отпадъци са намалели от 382 997 тона през 2020 г. до 264 335 тона през 2023 г., или със 118 662 тона. При ресторантите и кетъринг услугите също се отчита понижение от 121 867 тона до 98 661 тона, или с 23 206 тона по-малко. Според статистиката при първичното производство количеството на хранителните отпадъци остава почти без промяна за четири години и е малко над 63 600 тона. В сектора на преработката и производството на храни се отчита увеличение – от 132 817 тона през 2020 г. до 153 534 тона през 2023 г., или с 20 717 тона повече изхвърлена храна. Тук според новите изисквания, приети от Европейския парламент през септември миналата година, отпадъците не само, че не трябва да бъдат повече, а до 2030 година трябва да намалеят с над 15 000 тона.
С приемането на новата европейска директива за отпадъците държавите членки е нужно да предприемат мерки за ограничаване на загубите на храни по цялата верига – от производството до потреблението. Така например до 2030 година общото количество на хранителните отпадъци в България трябва да спадне с 30 процента или със 185 000 тона.
В рубриката „ЕС право БГ“ Българската телеграфна агенция представя теми как европейското законодателство се транспонира и прилага в България.