Заместник-министърът на земеделието и храните Ивана Мурджева заяви, че Министерството последователно подкрепя производството и преработката на българската маслодайна роза, както и опазването на биоразнообразието и билките. По думите ѝ секторът има не само икономическо, но и културно значение, тъй като е дълбоко свързан с традициите и идентичността на страната.
„Българската роза може да бъде флагман на българското земеделие – сектор с висока добавена стойност, който съчетава традиция, култура и икономически потенциал“, отбеляза Мурджева. Тя насърчи включването на млади хора в подобни инициативи, като подчерта, че личният досег до земеделието помага за по-добро разбиране на неговата същност и значение.
В дискусията се включи и Мирела Тасева, представител на Министерството на туризма, която акцентира върху ролята на българската роза като ключов елемент в туристическия имидж на страната. Тя посочи, че розата присъства активно в международното представяне на България – чрез рекламни материали, участия в изложения и дипломатически инициативи.
Тасева даде примери от своята работа в чужбина, включително засаждане на български рози като символ на културни връзки и организиране на събития за популяризиране на страната. По думите ѝ розоберът има значителен потенциал за развитие на тематичен туризъм.
Бистра Илиева, член на „Зонта клуб София“, представи конкретните цели на проекта, които включват образоване на младите хора за значението на маслодайната роза и билките, насърчаване на доброволчеството чрез участие в розобер и привличане на обществена и институционална подкрепа за производителите. Тя подчерта и необходимостта от по-широко използване на натурални етерични масла в индустрията.
Президентът на клуба Регина Симон подчерта значението на съвместната работа между институции, бизнес и млади хора за опазването на българската маслодайна роза и билките като част от природното и културното наследство на страната.
„Този проект е един от най-важните за нашата организация. Вече трета година работим с грижа и отдаденост за съхраняването на българската маслодайна роза и богатството на билките“, посочи Симон. По думите ѝ инициативата цели не само да насочи общественото внимание към проблема, но и да ангажира младите хора чрез практически дейности като участие в розобер и запознаване с процеса на производство на етерични масла.
Симон представи и дейността на клуба като международна организация с над вековна история, която обединява професионалисти в подкрепа на правата на жените и устойчивото развитие. Тя акцентира върху ролята на образованието и доброволчеството в изграждането на отговорно отношение към природата.
Христина Чолпанова, розопроизводител, заяви, че липсва адекватно държавно подпомагане, а недостигът на работна ръка допълнително затруднява дейността. По думите ѝ площите с розови насаждения значително намаляват през последните години, докато разходите за производство растат, а реализацията на продукцията става все по-трудна заради конкуренцията на синтетични продукти. Чолпанова подчерта, че без реална и навременна подкрепа от държавата секторът е изправен пред сериозен риск и призова институциите да предприемат конкретни мерки за запазването му.
Участници в дискусията отбелязаха, че инициативата за доброволен розобер и набирането на доброволци е положителна, но акцентът следва да бъде насочен към институционалната подкрепа. По думите им към момента липсват достатъчни субсидии за този вид дейност.
Заместник-министър Мурджева съобщи, че вече са проведени три срещи с представители на сектора и подчерта, че министерството работи активно за придвижване на процесите напред. Тя уточни, че се полагат усилия съвместно с Министерството на труда и социалната политика, като предстои организирането на общи срещи, насочени към решаване на проблема с недостига на работна ръка.
По отношение на останалите предизвикателства в сектора Мурджева посочи, че са предприети първи стъпки – отворен е Законът за маслодайната роза, анализирани са възможностите за неговото усъвършенстване и е създадена рамка, която да позволи на следващото управление да предприеме конкретни действия за развитие на сектора.
В рамките на събитието бе представен и кратък филм за дейностите по проекта през последните две години, включително участието на ученици, които документират процеса на розобера.
Организаторите заявиха готовност да продължат инициативата и да разширят обхвата ѝ чрез привличане на нови партньори и участници, с цел дългосрочно съхраняване на традиционните за България култури.