Основният проблем за България е забавянето на усвояването на европейските средства, за което допринася и политическата нестабилност. Това заяви Илиана Иванова, член на Европейската сметна палата, която представи днес Годишния доклад на Европейската сметна палата за 2023 г. пред ръководството на българската Върховна одитна институция, съобщава Сметната палата. За България не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта "Земеделие и природни ресурси", но са открити грешки в областта "Кохезионна политика", посочи тя.
Особено отчетлив е проблемът при усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, подчерта Илиана Иванова. Тя обаче уточни, че има нерешени въпроси на глобално ниво в ЕС, свързани с прозрачността и отчетността, с начина на изразходване на средствата от този финансов модел, както и дали тези средства могат да бъдат проследени до крайния бенефициент. За съжаление в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана, ЕСП констатира този факт, но това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин, обясни Илиана Иванова. Реалните рискове за страните са свързани със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др., допълни тя.
Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6 на сто срещу 3 на сто през 2021 г. и 2,7 на сто през 2020 г. Като високорискови се оценяват 64 на сто от одитираните разходи. Една от причините на този ръст са реалните разплащания, които се осъществяват след приключване на COVID кризата, когато този процес беше почти замразен, пише в съобщението.
Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионна политика - 9,3 на сто, а причина за това отново е големият обем транзакции, уточни Иванова. В областта "Единен пазар, иновации и цифрова среда" те са 3,3 на сто, което също е над прага на същественост. Основна причина е голямата сложност на правилата и тромавата процедура за бенефициентите, особено за тези, които за първи път се сблъскват с тях. Затова Европейският съюз ще търси начини как да опрости модела на финансиране, но не за сметка на осъществявания контрол, подчерта Иванова.
Най-нисък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта "Земеделие и природни ресурси" - 2,2 на сто, но при разплащанията за селските райони, където са високорисковите разходи, те все още са налице.
Българската сметна палата също се сблъсква с тези предизвикателства при контрола на управлението на европейските средства, като ще продължи да бъде гарант не само за законосъобразност на публичните разходи, но и за постигане на реално подобрение на живота на хората, видимо най-вече при одитите на изпълнението, заяви по време на срещата Горица Грънчарова-Кожарева, и.д. председател на Сметната палата. Тя уточни, че ръководството прави всичко възможно да привлича млади и професионално подготвени кадри като одитори в институцията.