През активния летен сезон в туризма в България се очаква да работят над 20 000 души от трети страни. Това каза в интервю за БТА Веселин Данев - председател на Управителния съвет на Българска хотелска асоциация (БХА), ръководител на хотелите на "Либена Ризортс", основен партньор на "Мелия Хотелс Интернешънъл" в България. Най-голяма потребност има от мотивирани колеги, в началото на кариерата им. Но ние имаме и много дългогодишни служители от чужбина, допълни Данев.
В средата на юни 5-звездният Meliá Grand Hermitage, който е част от испанската хотелска верига Meliá Hotels International, отбеляза 15-милионната нощувка. Това са нощувките във всичките ни хотели от откриването им до днес, почти 20 години, коментира Данев и допълни, че през 2025 г., с реализираните през годината нощувки, общият им брой ще стане над 16 млн. Годишно в България се регистрират около 11 млн. нощувки на чужденци в 4 и 5-звездни хотели, а общият брой е около 26 млн., така че резултатът само на нашата верига е значим и подчертава ползите от експортно ориентираното хотелиерство за националната икономика и платежния баланс на страната, каза Данев. Той изтъкна, че над 90 процента от гостите на хотела продължават да са от чужбина.
Във веригата, която ръководя, имаме почти 1000 колеги от трети страни - от над 9 държави, каза Данев. Колегите ни от други страни от ЕС са десетки, но са на по-високи, предимно мениджърски позиции, допълни той. По думите му в България облагането на дохода на по-ниските нива е сред най-високите в ЕС, което според Данев не ни прави привлекателни за сезонна заетост. "Цялостната данъчна тежест, вкл. осигуровки, е над 43 процента. За сравнение - сезонните служители в Германия, например не плащат осигуровки и най-често доходът им е под необлагаемия минимум", каза Данев. Ние сме в странната ситуация да изнася ме кадри към ЕС, а да внасяне от Египет, допълни той.
Според моите наблюдения средният и висок мениджърски състав получава заплати, сравними с други страни по Средиземноморието, каза Данев и допълни, че чистият доход на най-ниските позиции в България изостава поради високото данъчно облагане у нас.
Недостигът на кадри
Председателят на БХА направи уговорката, че е трудно да се направи точна оценка на недостига на кадри в туризма. "В публичното пространство се хвърлят цифри от порядъка на 200 хиляди незаети позиции, които според мен са сериозно надвишени", каза Данев.
Опитът на колегите ми в Българската хотелска асоциация показва, че младите хора, търсещи развитие, се насочват към по-големи и професионални организации, коментира в Данев в отговор на въпрос дали самостоятелните хотели или веригите имат по-голям проблем с намирането на персонал. Задлъжнялостта на много от българските младежи по бързи кредити, водят до невъзможност те да се реализират при работодатели, които плащат реални заплати по ведомости, посочи той.
Визовите проблеми
Основният проблем продължава да бъде липсата на предвидимост по издаването на работни визи за нашите чуждестранни служители, посочи председателят на Управителния съвет на Българската хотелска асоциация. Той напомни за създадената по темата междуинституционална работна група под ръководството на вицепремиера Гроздан Караджов и каза, че мерките, които те са възприели, ще дадат резултат в средносрочен план. Следва да се обърне внимание и на чисто практически проблеми в работата на консулските служби - неадекватна кадрова обезпеченост, блокиране на графика им от недобросъвестни посредници, допълни Данев.
БТА търси мнението на български хотелиери, браншови организации и специалисти по подбор на персонал по темата за кадрите в контекста на последната конференция на Агенцията "БГ ТУРИЗЪМ - ЛЯТО 2025", състояла се при откриването на летния сезон в Поморие, на която стана известно, че България вече е желана не само от туристи, а и за работа в туризма от граждани на други държави в ЕС. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи това на форума в крайморския град, който събра представители на парламента, правителството, туристическия бизнес, браншови организации и висши училища, цитирайки данни от хотелската верига "Грифид", според които чужденците, работещи във веригата, вече не са само от страни с по-нисък жизнен стандарт от България като Индия, Индонезия, Киргизстан, Турция, Украйна, но и от държави в ЕС - Белгия, Германия, Италия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Франция.
Следва пълният текст на интервюто:
Господин Данев, в средата на юни 5-звездният Meliá Grand Hermitage, който е част от испанската хотелска верига Meliá Hotels International, отбеляза 15-милионната нощувка. Този резултат за какъв период от време и какво означава за хотела и като цяло за веригата? Моля да направите сравнение с броя нощувки по Българското Черноморие на месечна база в 5-звездните хотели в активния летен сезон с тези в Meliá Grand Hermitage.
-Това са нощувките във всичките ни хотели от откриването им до днес, почти 20 години. През 2025 г. ще надхвърлим милион нощувки, така че общият брой ще е над 16 млн., но имахме поетапно отваряне и трудни години около пандемията. Над 90 процента от гостите ни продължават да са от чужбина. Годишно в цяла България се регистрират около 11 млн. нощувки на чужденци в 4 и 5-звездни хотели, а общият брой е около 26 млн., така че резултатът само на нашата верига е значим и подчертава ползите от експортно ориентирането хотелиерство за националната икономика и платежния баланс на страната.
Какви са основните трудности при наемането на кадри през този летен сезон и какви са вашите предложения за преодоляването им?
-Основният проблем продължава да бъде липсата на предвидимост по издаването на работни визи за нашите чуждестранни служители. Създадена бе междуинституционална работна група под ръководството на вицепремиера Караджов и мерките, които те са възприели, ще дадат резултат в средносрочен план. Следва да се обърне внимание и на чисто практически проблеми в работата на консулските служби - неадекватна кадрова обезпечение, блокиране на графика им от недобросъвестни посредници и т.н.
Сумарно на колко души се оценява този сезон кадровият недостиг и за кои позиции има най-голяма потребност от хора?
-Трудно е да се направи точна оценка. В публичното пространство се хвърлят цифри от порядъка на 200 хиляди незаети позиции, които според мен са сериозно надвишени. Миналата година в България в туризма са работили около 14 000 души от трети страни, през този сезон ще са над 20 000. Най-голяма потребност има от мотивирани колеги, в началото на кариерата им. Но ние имаме и много дългогодишни служители от чужбина.
Към кои позиции има най-голям интерес от кандидатите и кои са най-малко предпочитани и защо?
-Ние работим с почти 20 колежа и университета по туризъм от няколко съседни страни. Интерес има към повечето ни отдели. Изграждането на един специалист в туризма отнема години и е нужно познаването на всички функции в един работещ механизъм насочен към създаването на преживявания за нашите гости
Самостоятелните хотели или веригите имат по-голям проблем с намирането на персонал и защо?
-Опитът на колегите ми в Българската хотелска асоциация показва, че младите хора, търсещи развитие, се насочват към по-големи и професионални организации. Но задлъжнялостта на много от българските младежи по бързи кредити, водят до невъзможност те да се реализират при работодатели, които плащат реални заплати по ведомости.
От кои страни от ЕС има работници в хотела, извън мениджърските позиции? Кои са предпочитаните дейности за кандидатите от тези държави. Каква е средната им възраст и какъв опит най-често имат те? Какви са най-честите причини, които те посочват за решението си да изберат работа в български хотел? Моля да посочите техния брой за този летен сезон – ориентировъчен порядък?
Колегите ни от други страни от ЕС са десетки, но са на по-високи, предимно мениджърски позиции. За съжаление в България облагането на дохода на по-ниските нива е сред най високите в ЕС, което не ни прави привлекателни за сезонна заетост. Цялостната данъчна тежест, вкл. осигуровки, е над 43 процента. За сравнение - сезонните служители в Германия, например не плащат осигуровки и най-често доходът им е под необлагаемия минимум. Ние сме в странната ситуация да изнасяме кадри към ЕС, а да внасяне от Египет.
Моля да направите профил на кандидата за работа от държава от ЕС в български хотел? Какво ги отличава от българските работници?
Най-често те са опитни хотелиери, които търсят развитие в кариерата си. За съжаление все по-малко млади хора търсят реализация в хотелиерството у нас по причините, които посочих по-горе.
От кои държави са най-често работниците от трети страни и какви са причините за този интерес към България? Какви са предпочитаните от тях позиции, извън мениджърските? Имат ли кандидатите от тези държави предишен опит в тази дейност и каква е средната им възраст? Моля да посочите техния брой за този летен сезон?
-Във веригата, която ръководя, имаме почти 1000 колеги от трети страни - от над 9 държави. Хотелите са и вид образователни институции- най-често колегите започват на най-ниските нива. Но имаме и такива (не малко), които от години работят при нас. Аз самият съм прекарал почти 20 години в различни страни и настоявам пред всички мениджъри те да бъдат оценявани по качествата и приноса си, а не по произхода.
Моля да направите профил на кандидата за работа от трети страни в български хотел? Какво ги отличава от българските работници?
-По-мотивирани са като цяло за развитие в хотелиерството. Но всеки човек е различен и ние го оценяваме по достойнство.
Какво е средното възнаграждение за съответните позиции и какви допълнителни бонуси се предлагат от работодателя? Ако разполагате с данни, моля да разкажете какво е месечното възнаграждението за подобни позиции в други държави от ЕС?
-Според моите наблюдения средният и висок мениджърски състав получава заплати, сравними с други страни по Средиземноморието. Чистият доход на най-ниските позиции изостава поради високото данъчно облагане у нас.