Законопроект, предвиждащ данъчните да получават информация за ползвателите на криптовалути, одобри бюджетната комисия

Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който предвижда данъчните да разполагат с информация за ползвателите на криптовалути, бе приет от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 21 гласа "за", един глас "против" и нито един "въздържал се".
Текстовете въвеждат в националното законодателство изисквания на европейски директиви в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели. 
Законовите промени целят данъчните служби в Европейския съюз и партньорските страни да имат възможност да обменят помежду си информация за лицата, които търгуват с криптоактиви, за целите на данъчното облагане. За да отговорят на тези изисквания от своя страна компаниите за криптоактиви, трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка.
Промените в ДОПК предвиждат доставчици на услуги за криптоактиви, регистрирани и лицензирани у нас, да имат задължението да предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите идентификационни данни за всеки ползвател на криптоактиви, включително имена, адрес, дата и място на раждане, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер.
Според законопроекта доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да предоставят информация за всеки вид криптоактив, по отношение на който доставчикът е осъществил сделки, прехвърляния и обмяна. Това включва, получената обща брутна сума в резултат на реализирани сделки, броят на изтъргуваните единици, броят на сделките по придобиване или продажба на криптоактиви срещу фиатни валути, както и сделките, реализирани само в криптовалути.
Предвижда се тази информация да се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, се посочва в законопроекта.
В резултат на промените се очаква да бъде подобрена фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане, посочва вносителите в мотивите към законопроекта.
По думите на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, която представи законопроекта, разширяването на обхвата на автоматичния обмен на информация между компетентните органи на държавите членки с криптоактивите и електронните пари е закономерна стъпка предвид динамичното развитие на дигиталните финансови инструменти и нарастватащата необходимост данъчните органи да разполагат с адекватни механизми за контрол и проследяване на доходите, реализирани чрез тях.
Чрез законопроекта се въвеждат в националното законодателствои изискванията на европейска директива относно автоматичния обмен на информация, свързани с допълнителния данък на големите мултинационални групи предприятия.
Други промени, предвидени в законопроекта, са по отношение на трансферното ценообразуване, чрез които националното законодателство се въвеждат стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Приемането на тези текстове са част от усилията на България за членство в ОИСР, стана известно от думите на Петкова.
Законопроектът предвижда и разширяване на обвахата на институциите, които могат да искат разкриване на осигурителна информация, с министъра на околната среда и водите и директорите на съответните регионални инспекции по околната среда и водите.
По думите на Петкова, тези промени са на база постъпило писмо от Министерството на околната среда и водите за предоставяне на информация, която да не се получава на автоматичен принцип, а при мотивирано поискване. Целта е чрез тези данни МОСВ да осъществява по-ефективен контрол при установяването и събирането на екологични глоби и имуществени санкции. От своя страна Националната агенция за приходите е дала становище, с което изразяват принципно съгласие по направеното предложение, каза Петкова, добавяйки, че това е законопроект внесен от служебното правителство.
Тези предложения в законопроекта бяха обект на критика от страната на опозицията в лицето на Асен Василев от „Продължаваме промяната“, Мартин Димитров от „Демократична България“, Димо Дренчев от „Възраждане“ и Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС, които заявиха, че налагането на екологични глоби не е основание да се дава достъп до данъчна тайна на министъра и директорите на регионалните инспекции.
Според Милен Трифонов от „Прогресивна България“ това би улеснило органите на държавната администрация да налагат глоби, тъй като често получаването на подобна информация изисква съдебни решения, а това спъва контролния процес.
В резултат на дебата председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов предложи на второ четене да бъдат поканени представители от МОСВ, които да мотивират искането си пред комисията и на база това да бъде взето решение дали тези текстове да отпаднат от законопроекта.