Законопроектът за бюджет на ДОО за 2026 година беше одобрен на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента

Проектът на Закон за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 14 гласа "за", 9 "против" и нито един въздържал се.
Законопроектът бе представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. По думите на Ефремова проектът на бюджет на ДОО е планиран така, че най-уязвимите представители на обществото да не платят цената на тежката ситуация, в която се намира страната. Ефремова заяви, че политиките в бюджета водят до увеличаване на покупателната способност на пенсионерите, а увеличаването на осигурителните прагове ще гарантира по-високи осигурителни права. 
От своя страна Караиванова заяви, че по отношение на размера на разходите за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт България се намира под средното в Европа, посочвайки, че начело в това подреждане са страни като Австрия, Германия и Гърция, а най-нисък дял се наблюдава в северните страни.
Проектът на бюджет на ДОО предвижда през 2026 година средната пенсия да достигне 543,46 евро, като очакваният реален ръст на пенсиите възлиза на 4,5 на сто, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто за 2026 г.
Според проекта от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 година, се осъвременяват по „швейцарското правило“ със 7,8 на сто. Така със задна дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се повишава от 322,37 евро на 347,51 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също се увеличават с процента, определен по швейцарското правило. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Законопроектът предвижда и отпадане на ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери.
През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.
През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е 10,8 на сто от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1,179 млрд. евро или с 9,6 на сто повече средства за пенсии спрямо 2025 г.
Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 070 700 лица.
Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.
Предвижда се като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига да намалее от 42,7 на сто през 2025 г. до 42,5 на сто през 2026 година.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. е 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се запазва на 398,81 евро. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата.
Запазват се и размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица - 54,78 евро.
От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.
Според члена на Фискалния съвет Любомир Дацов, проекта на бюджет на ДОО не решава проблемите от преходните години по отношение на това, че една голяма част от разходите за пенсии се покриват чрез вноски от централния бюджет. Дацов посочи, че е необходимо да се разработи средносрочна и дългосрочна стратегия за решаване на проблемите в пенсионната система у нас.
Омбудсманът Велислава Делчева посочи, че подкрепя усилията да се ограничи злоупотребата с публични средства, но от друга страна фискалната политика не бива да се прави за сметка на най-уязвимите групи в обществото. Тя подчерта, че обезщетенията за отглеждане на деца до 2-годишна възраст, както и еднократната помощ за ученици не бива да остават замразени на фона на високата инфлация.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че повишаването на максималния осигурителен доход от 1 август не е коректно, тъй като бизнесът е планирал разходите си за тази календарна година. По думите ѝ БСК не подкрепя увеличаването на минималните осигурителни прагове.
Ася Гонева от КНСБ изрази противоположна позиция, заявявайки, че приветства увеличаването на минималните осигурителни доходи, което ще има силно въздействие в борбата със сивата икономика.
Според Добрин Иванов от АИКБ проектът на бюджет на ДОО е дебалансиран. Според него българската пенсионна система е изключителна щедра, посочвайки, че в България се залага нетен коефициент на покритие от 66,8 на сто при препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за достигане на коефициент на заместване от 60 на сто.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата заяви, че подкрепя отпадането на автоматизмите при увеличаването на възнагражденията у нас, а Боян Митракиев от КРИБ посочи, че не одобрява индексирането на заплатите на държавните служители.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че т.нар. „дупка“ в пенсионната система у нас се дължи на съзнателен избор за поддържане на ниска данъчно-осигурителна тежест, направен между 2000 и 2010 година и не бива да се използва за аргумент в посока предложения за вдигане на данъците. Василев посочи, че ПП е против промяна на данъчната система и премахването на плоския данък. Той добави, че партията няма да подкрепи проекта за бюджет, тъй като чрез него се залагат политики, които намаляват покупателната способност на населението.
Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че повишаването на минималните осигурителен доходи за определени икономически дейности може да има негативен ефект в по-малките населени места, където заплатите са по-ниски. Той изрази съмнения, че в опит да свият сивата икономика, управляващите всъщност могат да провокират нейното разрастване.
Владислав Горанов посочи, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепят проекта на бюджет на ДОО, тъй като той не прави никакви заявки за решаване на проблемите в социалната система.
Айтен Сабри заяви, че ДПС ще подкрепи проекта на бюджет на ДОО, но ще внесе предложения между първо и второ четене, които да подобрят социалните мерки в бюджета.
По думите на Цончо Ганев от „Възраждане“ проектът няма да получи подкрепа от представляваната от него политическа партия, тъй като не осигурява никакви реформи, а предлага „още от същото“. Той обвини управляващите, че в предизборната си кампания са говорили, че няма да вдигат данъци и осигуровки, а правят точно обратното.