Законови промени, разширяващи правомощията на КЗК, бяха приети на второ гласуване от икономическата комисия към парламента

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията бе приет на второ четене от Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията предвижда законодателни промени, основно свързани с изпълнението на препоръки, оправени от Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на преговорния процес по присъединяване на България към организацията, посочват от вносителите на законопроекта в лицето на Александър Койчев Иванов (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.
Препоръките на ОИСР и съответно предлаганите изменения предвиждат конкретизиране на някои правомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), повишаване на прозрачността в нейната работа, създаване на предпоставки за бързина и процесуална икономия в някои от процедурите и съответствия за намаляване на административната тежест върху засегнатите стопански субекти и като цяло създават допълнителни гаранции за ефективността й като регулатор на обществените отношения в сферата на икономиката.
Препоръките на ОИСР в най-голяма степен съвпадат и с изразеното от политическите сили в 51-то Народно събрание желание за известно прецизиране на правомощията на КЗК с оглед на необходимостта от подобряване на пазарната среда и коригирането на евентуално установени дефицити във функционирането на пазарната икономика, пише в мотивите към законопроекта.
Предлага се и изменения и допълнения във връзка с влезли сила актове от правото на Европейския съюз.
С измененията се детайлизират правомощията на Комисията по упражняване на последващ контрол и на последваща оценка на въздействието на изпълнение на постановените от нея решения (така наречения ех post контрол, препоръчван и от ОИСР). Предвидена е възможност в хода на проучванията, извършвани от КЗК, да бъдат включени в работния екип външни специалисти, притежаващи професионален опит съобразно обхвата и предмета на производството.
Предвижда се и въвеждането на т.нар. механизъм “call-in option”, който дава право на КЗК при съмнения да иска уведомления при вече сключени концентрации, когато общият оборот на двете предприятия надвишава 25 млн. лева в срок до 6 месеца от сделката.
Със законопроекта се въвежда нова процедура, която стартира по искане на ответна страна в производството, която е готова да признае своето участие в картел.
Предлаганите промени предвиждат възможността КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Проверки на място се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд- София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.
По време на заседанието на икономическата комисия беше уточнено, че КЗК ще може да използва външни експерти, както по време на проверките на място, така и за целите на конкретни производства, като когато става дума за проверките на място, използваните експерти ще бъдат ограничени единствено до компютърни специалисти, които ще бъдат ангажирани само с технически задачи.
Предложенията за изменение и допълнение на закона предвиждат и повишение на имуществените санкции при установяването на забранени практики при доставките на селскостопански продукти. Предвижда се КЗК да може да прилага санкция в размер на 10 на сто от оборота на търговеца за преходната финансова година, като законопроектът включва възможността КЗК да намалява размера на санкцията съгласно методи, утвърдена с приетите от нея правила.
По отношение на общата забрана за нелоялни търговски практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти се предвижда 3-месечен срок от влизането в сила на закона в полза на задължените лица, който да се използва за привеждане на заварените правоотношения в съответствие с изменението на текстовете. Тази поправка бе приета между първо и второ гласуване от комисията, като вносител е Александър Иванов  (ГЕРБ-СДС) и група народни представители. В законопроекта е предвидено и изменение на Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията. Икономическата комисия прие поправка на тези предложения, внесена между първо и второ четене от Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, която стеснява обхвана на тарифните данни, които могат да бъдат предоставяни на КЗК при картелни разследвания. Обхватът се ограничава до интернет данни, които са във връзка с идентифициране на източника на връзката, идентифициране на дата, часа и продължителността на връзката и идентифициране на крайното устройство на потребителя.