Замразяването на националните данъци върху дигиталните услуги се удължава, за да се спечели време за сделка в ОИСР

Над 130 държави са се договорили да удължат спорната забрана за данъци, насочени към технологичните гиганти, с още една година - до 2025 г., за да спечелят повече време за разработване на ключови мерки за модернизиране на международната данъчна система, информира в. "Файненшъл таймс".
След три дни на преговори в централата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, повечето от страните са одобрили изявление, разкриващо нови детайли по плановете 100-те най-големи компании в света да бъдат принудени да плащат повече данъци там, където извършват бизнеса си. 
Над 140 страни се очакваше да започнат от догодина да прилагат споразумение от 2021 г. за преразглеждане на правилата, по които правителствата облагат мултинационалните концерни, припомня Ройтерс. Действащите в момента разпоредби се възприемат от мнозина като като остарели, тъй като дават възможност на дигитални гиганти като "Епъл" (Apple) или "Амазон" (Amazon) да регистрират печалбите си в страни с ниски данъци.    Първата част от двуетапното споразумение цели да пренасочи правата за данъчно облагане на печалби за около 200 млрд. долара на най-големите и печеливши мултинационални концерни към страните, в които се осъществяват продажбите им.   Над 30 правителства, които имат или планират да въведат национален данък за дигиталните услуги, се съгласиха да замразят тези налози според "клауза за изчакване" или изобщо да ги отменят, след като първата част от споразумението бъде задействана. 
Втората част призовава правителствата да сложат край на "данъчната конкуренция" помежду си в опит да привличат инвестиции, определяйки глобална минимална ставка за корпоративния данък от 15 процента от догодина. 
Докато втората фаза на споразумението напредва и над 50 страни вече са в процес на прилагането й, някои страни имат притеснения относно евентуален многостранен договор да закрепи първата фаза, посочи ОИСР след преговорите в Париж. 
Сега се цели да бъдат доразработени детайлите, за да могат държавите да подпишат пакта, като сега целта е той да влезе в сила през 2025 г. вместо през 2024 г., както бе планирано първоначално. 
Въвеждането на множество данъци за дигиталните услуги в отделни страни би било препятствие пред ратифицирането на сделката, тъй като многобройните мерки на национално равнище биха попречили на целите на договарянето на международно ниво, уточнява в. "Файненшъл таймс". 
Ако поне 30 страни подпишат договора, то тогава замразяването на националните данъци за дигиталните услуги ще бъде удължено и през 2024 г. с опция при необходимост удължаването да обхване и 2025 г., посочи ОИСР. 
Сред 143-те страни, присъединили се към споразумението, на срещата само пет не са били в позиция да предложат подкрепа - Беларус, Канада, Пакистан, Русия и Шри Ланка. Сред тях единствено Канада има данък върху дигиталните услуги, но тя не е съгласна с клаузата, посочи ръководителят на ОИСР по данъчни въпроси Манал Корвин.    Дори обаче ако страните подпишат договора, ратификацията му няма да е лесна, особено в САЩ, където в Сената е необходимо мнозинство от две трети.