Защо голямото петролно поскъпване не се случи въпреки кризата в Близкия изток

Когато американският президент Доналд Тръмп даде начало на операцията „Епична ярост“ и в края на февруари, заедно с Израел, атакува режима в Иран, последваха драматични прогнози за петролните пазари. Главният изпълнителен директор на „БлекРок“ (BlackRock) Лари Финк предупреди, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел и да предизвика глобална рецесия. Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби също прогнозира нива около 150 долара за барел и предупреди, че подобен скок може да доведе световните икономики до тежка криза. В отговор на опасенията европейски правителства въведоха временна отстъпка за горивата, пише в свой анализ по темата германското икономическо издание „Капитал“.
Цените действително се повишиха, след като Иран ограничи движението през Ормузкия проток и на световния пазар достигнаха значително по-малки количества суров петрол. Въпреки това пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии. В момента сортът Брент, който е основен ценови ориентир за Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол – за около 85 долара. Това е значително над нивата от началото на годината, но не представлява исторически рекорд и е стойност, наблюдавана многократно през последното десетилетие.
Защо тогава прогнозираният ценови шок не се реализира? Дали става въпрос само за временна отсрочка или пазарът вече се променя по-трайно?
Според изчисления на енергийната консултантска компания „Ристад Енерджи“ (Rystad Energy) през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е намалял до 9,6 милиона барела дневно. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко от средното равнище през предходните три тримесечия, или спад от над 40 процента.
Въпреки това световният пазар успява да компенсира голяма част от този недостиг благодарение на три фактора: увеличено производство в други региони, високи запаси при потребителите и отслабващо търсене.
Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха доставките си, производители от други части на света увеличиха добива. В Южна Америка, водена от Бразилия и Венецуела, износът на суров петрол е нараснал с над 20 процента. Значително увеличение се отчита и в Северна Америка, а в Европа основен принос има Норвегия. Според „Ристад Енерджи“ намалените доставки от Близкия изток, особено за Азия, са открили нови възможности за производителите от други региони.
Допълнителен фактор е, че кризата настъпи в момент, когато светът вече разполагаше със значителни резерви. Още преди началото на конфликта американската Агенция за енергийна информация (EIA) посочи, че пазарът е в добра позиция да понесе краткосрочни прекъсвания на доставките заради натрупания глобален излишък.
Особено големи бяха запасите в Азия. Китай използва периода на ниски цени и увеличи покупките на руски петрол, който беше изтласкан от европейските пазари заради санкциите. Част от тези резерви сега компенсират по-ниските доставки. Анализите на „Ристад Енерджи“ показват, че китайските складове са били толкова добре запълнени, че част от доставките, предназначени за страната, са могли да бъдат пренасочени към други азиатски държави.
Още по-важен фактор обаче се оказва търсенето. Макар запасите да не могат да компенсират недостига безкрайно, те се изчерпват по-бавно от очакваното заради отслабващото потребление.
Според Международната агенция за енергия (МЕА) най-силно засегнати първоначално са били нефтохимическата индустрия и авиационният сектор. По-високите цени, по-слабият икономически растеж и мерките за ограничаване на потреблението постепенно оказват влияние върху все повече отрасли. В Китай например част от пътуванията със самолет се заменят с високоскоростни железопътни линии, а химическата индустрия намалява потреблението на петролни продукти или преминава към алтернативни суровини.
В същото време се наблюдават и по-дълбоки структурни промени. Американската Агенция за енергийна информация отбелязва, че търсенето в Азия намалява по-бързо от очакваното. В големите китайски градове електромобилите вече представляват мнозинството от новите регистрации. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където през март 2026 г. продажбите на нови електромобили са били с близо 40 процента по-високи спрямо година по-рано. Ускорява се и внедряването на термопомпи и други технологии, които намаляват потреблението на изкопаеми горива.
На този фон „Ристад Енерджи“ поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди войната. Според компанията конфликтът е засилил опасенията около енергийната сигурност и е ускорил процесите на диверсификация и електрификация. Консултантите дори прогнозират възможно глобално свръхпредлагане на петрол още през 2027 г.
Част от бъдещото предлагане вероятно ще бъде погълнато от необходимостта държавите да възстановят стратегическите си резерви. Но дори и при понижение на цените остава неясно дали светът ще се върне към предишните равнища на потребление.
Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят зависимостта си от изкопаемите горива. Именно тази промяна може да се окаже най-трайното последствие от кризата в Близкия изток.