Защо петролът поскъпна рязко след израелските удари по Иран?

Цените на петрола се повишиха рязко днес след нанесените израелските удари по военни и ядрени съоръжения в Иран. Пазарът е разтревожен от военна ескалация в Близкия изток и евентуални прекъсвания на доставките на петрол от региона. Франс прес представя някои обяснения за ръста на цените на черното злато.
Защо петролът поскъпва?
Поскъпването се обяснява с увеличението на т. нар. премия за геополитически риск, което означава, че един барел поскъпва, защото инвеститорите не са сигурни дали няма да срещнат проблеми при покупки в бъдеще. Сорта Брент днес поскъпна до около 75 долара. 
С нападението си срещу Иран, подозиран в намерение да се сдобие с атомно оръжие, действията на Израел доведоха до скок на петролните цени с около 10 на сто (и дори до 13 на сто), ръст, който е рядко срещан.
Според Хорхе Леон, вицепрезидент в норвежката консултантска фирма "Рюстад енерджи" (Rystad Energy), сегашната премия за геополитически риск от около 8 долара за барел е дори по-висока "спрямо нивата от октомври 2024 г.", след първата размяна на удари в историята между Иран и Израел.
Тъй като днешните атаки принципно не бяха насочени към петролната инфраструктура на Иран, няма непосредствено намаляване на производството или доставките. 
Инвеститорите обаче се опасяват, че това е само въпрос на време - иранските въоръжени сили предупредиха, че няма да имат "никакви ограничения" в отговора си, което предполага увеличаване на ескалацията.
Могат ли цените на черното злато да продължат да се покачват?
Ако износът от Близкия изток бъде ограничен заради ситуацията, допълнително поскъпване на петрола е възможно, пише АФП. С производство от около 3,3 милиона барела дневно, Иран е деветият по големина производител в света, отчитат експерти. Техеран изнася малко по-малко от половината (1,5 милиона барела) от добива си, като останалата част остава в страната.
"Ако иранските съоръжения за производство и износ на петрол станат обект на нападение", цената на суровия петрол сорт Брент може да достигне поне 80 долара за барел, смятат икономисти от "Кепитъл икономикс" (Capital Economics).
"Абсолютният кошмар би било затварянето на Ормузкия проток (тясното устие на Персийския залив, ключов морски път за петролните танкери)", смята Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в аналитичната компанията за управление на риска "Глоубъл Риск Мениджмънт" (Global Risk Management). "Ако Иран блокира този тесен проток, това може да засегне до 20 на сто от световните петролни потоци" или близо 20 милиона барела дневно, посочва Расмусен.
В този случай "реакцията на пазара би била много по-сериозна", потвърждава Хорхе Леон, който прогнозира за поскъпване от "20 или повече долара за барел".
Каква би могла да бъде ролята на САЩ?
Анализаторите вече се съмняват, че преговорите между Техеран и Вашингтон могат да продължат, въпреки че предварително бе съобщено, че ще се проведат нови разговори в неделя в Оман.
Ако не бъде постигнато споразумение, вероятно ще се стигне до по-сериозни санкции от страна на САЩ срещу Иран - част от стратегията на Доналд Тръмп за "максимален натиск" срещу Техеран.
В случай на блокада на иранския износ от страна на САЩ, се допуска възможността спадът в доставките на петрол да бъде в диапазона от едва 0,5-1 милион барела дневно, обяснява пред АФП Бярне Шилдроп, главен анализатор за суровините в шведската банка СЕБ (Skandinaviska Enskilda Banken - SEB). Китай е основният вносител на иранско черно злато и ще продължи да го закупува, добави той.
Пекин вече успява да заобикаля санкциите на ООН, като използва "малки частни китайски рафинерии без международни активи или дейности", които не са обект на толкова засилени международни санкции за внос на петрол от Иран, както държавните преработвателни инсталации, заяви Шилдроп.
Кой печели от увеличението на цената на черното злато? 
Намаляването на иранското петролно производство би могло да позволи на Саудитска Арабия и други членове на Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници (ОПЕК+) да произвеждат повече и да завземат нови пазарни дялове, като същевременно се възползват от високите цени.
От април ОПЕК+ увеличи значително добива на петрол, който предоставя на световния пазар.
Тези увеличения, съчетани с негативни икономически перспективи, свързани с митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, доведоха до рязък спад на цените, припомня АФП.