Засилване на разходите и готовността за отбрана и спешно ускоряване на изпълнението на ПВУ са начело на петте препоръки на ЕС към България

Засилване на общите разходи и готовност за отбрана; навременно завършване на реформите и инвестициите, залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост и спешно ускоряване на изпълнението му, както и изпълнението на програмите по Кохезионната политика; създаване на благоприятни условия за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на функционирането и капацитета на публичната администрация, включително на регионално равнище; намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и укрепване на обучителните процеси. Това са петте препоръки, които Европейската комисия отправя към България в пролетния пакет документи, публикувани днес в рамките на Европейския семестър. 
Икономическият растеж в България се ускори до 2,8 процента през 2024 г. благодарение на частното потребление. Силното нарастване на номиналните доходи през миналата година бе подкрепено от продължаващата възходяща тенденция в съвкупната заетост, заплатите и увеличените социални трансфери. В съчетание със спада на инфлацията тази тенденция доведе до нарастване както на реалния разполагаем доход, така и на частното потребление, допълнително подкрепено от силната кредитна активност, припомня Еврокомисията в съпровождащия доклад за българската икономика. 
Същевременно слабото външно търсене продължи да ограничава растежа на износа и през 2024 г. износът на стоки и услуги от страната ни се сви както в номинално, така и в реално изражение, а условията на търговия се влошават. Инвестициите също се свиват след силния растеж през предходните години, отчита ЕК.
Предвижда се растежът на реалния БВП да се забави до 2 процента през 2025 г. и до 2,1 процента през 2026 г. поради спестяванията „за черни дни“ и потиснатото външно търсене в контекста на високата несигурност, според Еврокомисията.
През 2024 г. високата инфлация се забави още повече, но в началото на 2025 г. увеличението на данъците и регулираните цени доводи до нейното ново нарастване. Като цяло се прогнозира инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, да се ускори до 3,6 на сто тази година и 1,8 на сто догодина. 
За съотношението на дълга на сектор "Държавно управление" към БВП се очаква то да нарасне от 24,1 на сто през 2024 г. до 25,1 на сто през 2025 г. и до 27,1 на сто през 2026 г.
Очаква се нетните разходи да нараснат в съответствие с поетите задължения. Повишаване на нетните разходи с 10,4 на сто през 2024 г. нетните разходи, дължащо се основно на увеличението на пенсиите и заплатите в публичния сектор, отчита ЕК.
Според експертите на Комисията през 2025 г. нетните разходи ще се повишат с 9,2 на сто, което е над максималния темп на растеж, посочен от България в нейния средносрочен фискално-структурен план. Това се дължи на комбинацията от увеличение на разходите, дължащо се на пенсиите и заплатите в публичния сектор, и на значителното нарастване на разходите за отбрана, включително инвестициите, както и на по-високите обществени инвестиции, отбелязва ЕК.
Въз основа на настоящите прогнози за разходите за отбрана прогнозираното отклонение през 2025 г. е допустимо съгласно условията на националната предпазна клауза, която България поиска да активира на 2 май 2025 г., припомня Брюксел. 
В последния си доклад за България Европейската комисия посочва редица направления, в които страната може да работи, за да подобри конкурентоспособността, устойчивостта и социалната справедливост в икономиката си. Според Комисията, по-доброто управление на обществените инвестиции и услуги би могло да насърчи частни инвестиции с висока добавена стойност. Важно е също така да се подобрят процедурите за обществени поръчки и да се засили ефективността на регулаторните органи, като им се гарантира независимост и се осигурят необходимите експертни и ресурсни капацитети.
Комисията обръща внимание и на нуждата от повече усилия в сферата на научните изследвания и иновациите, както и от увеличаване на инвестициите в чисти технологии. От значение е и развитието на енергийната инфраструктура – включително дигитализацията ѝ и увеличаването на капацитета за съхранение на енергия. Отчита се необходимостта от напредък в либерализацията на електроенергийния пазар и премахване на таваните на цените на електроенергията за предприятията
Друга препоръка е свързана с устойчивия транспорт – нужни са повече инвестиции в екологична инфраструктура и ускорени действия в подкрепа на зеления преход. Комисията също така подчертава важността от намаляване на регионалните различия и насърчаване на социалното сближаване, включително чрез подобряване на образованието и по-добра интеграция на уязвимите групи на пазара на труда.