Застаряването на населението и слабата инфраструктура представляват структурни икономически слабости за България, според рейтинговата агенция "Мудис“

Малкият размер на икономиката на България се компенсира отчасти от относително високите нива на доходи, въпреки че застаряването на населението и слабата инфраструктура представляват структурни икономически слабости. Това се посочва в периодичния преглед на рейтинга на България от международната агенция „Мудис“ (Moody's), публикуван на интернет страницата й. От агенцията уточняват, че настоящата публикация не обявява действие по кредитен рейтинг и не е индикация за товар дали в близко бъдеще е вероятно да бъде предприето действие по кредитен рейтинг.
Според "Мудис“ кредитният профил на България отразява ниското, но нарастващо бреме на държавния дълг и високата способност за обслужване на дълга. Членството в Европейския съюз (ЕС, с рейтинг „Aaa“ със стабилна перспектива) и еврозоната подкрепя институциите и силата на управлението, въпреки че контролът над корупцията остава значително предизвикателство, отбелязва „Мудис“.
От кредитната агенция посочват, че приемането на еврото от 1 януари 2026 г. е положително за кредитния рейтинг на България, но основните ползи, като премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, вече са отчетени в рейтинга „Baa1“ на България.
Според публикацията това, че българското правителство е подало оставка през декември 2025 година след масови протести в София и други градове, е сигнал, че причините за вътрешната политическа нестабилност, която тормози България от началото на 2020 г., не са решени.
Непосредствен риск в резултат на политическата нестабилност е опасността от затруднения в изпълнението на реформите и инвестиционните цели по Плана за възстановяване и устойчивост до крайния срок през август 2026 година, според агенцията. От „Мудис“ прогнозират, че две трети от оставащите средства в рамките на четвъртия и петия транш, които възлизат на около 2,5 млрд. евро (малко над 2 процента от БВП за 2026 г.), ще бъдат изплатени.
От агенцията очакват нивото на държавният дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) да се увеличи над 30 процента през 2026 г., като постепенно достигне 37 процента до 2030 г., спрямо около 24 процента през 2024 година. 
Това ще бъде обусловено от комбинацията от продължаващ дефицит от около 3 процента от БВП и капиталови инжекции в държавните предприятия. Въпреки значителното увеличение, дълговото бреме на правителството ще остане под средната стойност, характерна за рейтинга „Baa1“, а показателите за способност за обслужване на дълга ще останат значително по-силни от средната стойност за рейтинга.
Основания за повишаване на рейтинга на страната могат да са налице при доказателства за подобрена институционална ефективност при прилагането на структурни реформи и фискална политика, водеща до по-умерено отслабване на фискалните показатели на правителството, отколкото се очакват.
От друга страна кредитната агенция отчита, че основания за понижаване на рейтинга биха се наблюдавали при съществено и трайно влошаване на ключови фискални показатели и ако икономическият растеж значително остане под очакванията за средносрочния и дългосрочния потенциален растеж.