Зависимостта на ЕС от китайски суровини заплашва технологичния му суверенитет, сочи австрийско проучване

Силната зависимост на Европейския съюз от редкоземните елементи и междинните продукти от Китай поставя под сериозен риск икономическата и технологичната му устойчивост. До този извод стига проучване на "Съплай Чейн Интелиджънс Инститют Аустриа" (Supply Chain Intelligence Institute Austria, ASCII), цитирано от германското издание "Дер Шпигел".
Авторите на анализа предупреждават, че проблемът не се изчерпва с добива на суровини – основен риск представлява липсата на европейски капацитет за преработка и производство на критични компоненти като постоянни магнити, специални керамики и високотехнологични сплави. Китай контролира 92 на сто от глобалното производство на постоянни магнити, използвани в електромобили, вятърни турбини и роботика. Европейският съюз покрива 98 на сто от нуждите си от такива магнити чрез внос от Китай.
"Тази зависимост крие огромни рискове, които често се подценяват, защото много държави се концентрират единствено върху достъпа до суровини", коментира директорът на ASCII Петер Климек. Според него уязвимостта на глобалните вериги за доставки е нараснала значително от 2007 г. насам, а дори ограничени геополитически напрежения или логистични смущения могат да доведат до прекъсване на производствата.
Проучването идентифицира 168 категории продукти, зависими от редкоземни елементи, от които 77 са от ключово значение за германския износ. През 2023 г. стойността на износа на тези категории възлиза на около 65 млрд. евро. Най-застрашени са доставките за автомобилната индустрия, където недостигът на магнити може да парализира цели производствени линии.
Ударени са и компонентите, необходими за енергийния преход. Само една офшорна вятърна турбина с мощност 10 мегавата съдържа до шест тона редкоземни магнити.
В отговор на рисковете германското Министерство на икономиката представи план за намаляване на зависимостта при внос на магнити. До 2030 г. 30 на сто от нуждите трябва да се покриват от алтернативни доставчици, а до 2035 г. този дял трябва да достигне 50 на сто. Мерките включват държавни гаранции за инвестиции, дългосрочни договори и партньорства с държави като Австралия и Япония.
На ниво ЕС от май 2024 г. действа Закон за критичните суровини, който цели да осигури надеждно и устойчиво снабдяване на европейската промишленост и да намали зависимостта от ограничен брой доставчици.
Необходимостта от подобни стъпки се потвърждава от последните действия на Пекин, който ограничи износа на редки земни елементи – мярка, която според наблюдатели има за цел да упражни натиск в търговския спор с ЕС относно дъмпинговите цени и достъпа до пазара. Германският министър на икономиката Катерина Райхе призна наскоро, че поради недостига на материали на места производствените линии в германски предприятия са били временно спрени.