Зелено, по-зелено... колумбийски изумруд

Колумбия, страната със световна слава като източник на едни от най-хубавите и ценни изумруди в света, не просто се гордее с това. Зелените камъни заемат важно място в износа й наред със златото, суровия петрол, кафето.
Изумрудите се формират дълбоко в земните недра под влияние на високи температури и налягане, научаваме при посещението си в Музея на изумруда в столицата Богота. Музеят представя история на добива и различни образци. По-интересното за нас, група български туристи, е, че представлява малка зала в сравнение с доста по-големия бижутериен магазин, който се намира на първия етаж.
На практика пътят към историята на скъпоценния камък минава покрай прозрачни витрини, събрали бижута от сребро и злато с изумруди с различна големина и яркост. Търговски трик или не, но не всички успяват да избегнат притегателната сила на невероятните кристали и си тръгват с по някой накит.
По-зелените са и по-ценни. Яркостта също е признак за по-висока стойност на камъка, обясняват търговците. И още - няма два еднакви, защото при формирането си всеки има някакви включвания. Ако видите изумруд без несъвършенства, знайте, че той е изкуствено създаден. В природата няма съвършенство. Вие имате в някакъв смисъл уникат, който не се повтаря, изтъкват бижутерите предимствата на стоката си.
Смарагдът (изумруд) е разновидност на минерала берил. Яркозеленият му цвят се дължи на примеси на хром и ванадий. Цветът на минералите е първото тяхно качество, което забелязваме. Зеленият цвят е символ на пролетта и оптимизма, носи със себе си чувството за живот. От известните над 6000 минерални вида, 900 имат зелен цвят или нюанс, каза за БТА Светла Старирадева, главен уредник в Националния музей "Земята и хората".
В музея до пролетта е разположена временна изложба, в която, освен от Колумбия, присъстват смарагди от Бразилия, Мозамбик, Русия и легендарните мини на египетската царица Клеопатра. Могат да се видят още много други минерали, образувани през различни геоложки епохи, при различни условия, обединени от зеления си цвят.
По думите на Старирадева историята и добивът на изумрудите започват от мините на Клеопатра в Древен Египет.
Легендата разказа, че индийците първи са си научили да обработват камъка, за което трябва да се приложи някакъв абразив. И в Бразилия има големи находища, но в Колумбия се среща зелен цвят със синкав оттенък. Колумбийците казват, че тези цветове символизират страната им - Карибския басейн и джунглите, разказва Светла Старирадева. 
Примес на желязо например дава жълтеникав оттенък, "погасява" цвета и камъкът не е толкова стойностен.
Скъпоценните камъни са и възможност за инвестиции, макар и не толкова популярна като имотите или златото. За целта се изискват и специфични познания за качествата им.
"Силата на активи като скъпоценните камъни е в тяхната рядкост и естетически качества, които при добро познаване могат да носят не само доходност, но и други ползи", коментира за БТА Макс Баклаян, основател и изпълнителен директор на "Тавекс" (Tavex).
"Скорошно проучване на спестовните навици на българите, в което участвах заедно с Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), показва, че много малка част от българите инвестират в скъпоценни камъни, под 0,1 на сто. Това е лесно обяснимо, защото както при инвестирането в изкуство, се изискват сериозни технически познания за ориентация в пазара плюс възможност за разпознаване на фалшивите камъни/картини от истинските. Затова и ние наблюдаваме по-голям интерес към стандартизирани продукти, каквито има златото, среброто и вече платината", допълни той.
В България няма находища на изумруди, но има находки, които са се образували при определени условия. 
В музея "Земята и хората" у нас правят и изследвания на камъни, собственост на физически лица. За създаването на синтетичните изумруди специалистите са се научили да имитират природните процеси - високите температури и налягане, за да получат съвършен камък. Но се оказва, че има и такива, произведени от остатъци от естествени изумруди, например при шлифоване. Тези остатъци се събират и "изливат" наново. Така кристалът също се получава без примеси и на практика е съвършен, нищо не се изхвърля и е значително по-евтин, обяснява Светла Старирадева. В музея е бил даден за оценка именно такъв камък, който е бил закупен в Япония. 
В Колумбия трите основни мини за изумруди, от които идва по-голямата част от продукцията на страната, са Музо, Чивор и Коскуез. Правителството е собственик на по-голямата част от земята, като отдава мините под наем, но има и частни такива.
Историята на добива на изумруди е дълга, свързана и с робски труд и нехуманно отношение, с незаконен добив, както и с въоръжени конфликти, известни като "зелени войни".
Най-ценни са смарагдите с леко синкавозелен в среднотъмен тон със силна до ярка наситеност. Най-често кристалите са малки, призматични със средна дължина 2-5 см и ширина 1-1,5 см, обясни главният уредник в НМ "Земята и хората". По-големите кристали обикновено са полупрозрачни до непрозрачни. Включванията в камъка потвърждават естествения му произход.
Смарагдът е известен на народите от Древен Египет и Вавилон. Най-ранната известна мина се намира в планиската долина Уади Сикайт в източната пустиня на Египет. Предполага се, че добивът е започнал през първи век пр.н.е. Римляните наричали скъпоценния зелен камък смарагдус, а района - Смарагдовата планина. Това били прочутите изумрудени мини на Клеопатра.
В наши дни именно Колумбия е най-големият доставчик на изумруди в света. От мините й се добиват най-висококачествените смарагди с наситен синкавозелен цвят. С подобно качество са находищата в Източна Африка: Замбия, Танзания и Зимбабве. Разработват се и находища в Бразилия, Русия, Мадагаскар, Пакистан, Афганистан, ЮАР. 
По думите на експерта в България са известни две места с находки - Урдините езера в Рила и при село Югово в Централните Родопи. Това при езерата е известно от 1956 г., а през 1985 г. е обявено за наш първи защитен минераложки природен обект.