Железопътният проект „Ферограо“ предизвика протести на коренното население на Бразилия по време на климатичната конференция КОП30

По време на тазгодишната климатичната конференция на ООН - КОП30 (COP30) в бразилския град Белем протестиращи от коренното население се обявиха срещу мащабен железопътен проект, който ще преминава през амазонската джунгла, предаде Франс прес. 
Проектът, наречен „Ферограо“ (Ferrograo – „Железният път на зърното“), трябва да улесни транспортирането на зърно, основно на соя и царевица, от централната част на страната (основно от щата Мато Гросо до Сул) до северните пристанища на река Амазонка и оттам към Атлантическия океан. Дължината на линията ще бъде 933 км или повече от разстоянието между Лил и Марсилия. Това би представлявало логистична революция за фермерите, която би позволила транспортирането на продукцията им до пристанищата и би улеснило износа.
Екологични организации и общности на коренното население обаче твърдят, че проектът ще застраши горите и традиционния им начин на живот. Те посочват, че увеличеният товаропоток по река Амазонка вече затруднява риболова и живота на местните общности, а железопътната линия ще увеличи тези проблеми. Експертите са загрижени и за системата за издаване на екологични лицензи в Бразилия, която не гарантира достатъчна защита на природата. Те виждат противоречие с екологичните ангажименти на президента Луис Инасио Лула да Силва, който е домакин на конференцията на ООН за климата в амазонския град Белем до петък.
Каква е целта на „Ферограо“?
Бразилия е най-големият износител в света на соя и царевица, голяма част от които се произвеждат в щата Мато Гросо до Сул. В момента тези стоки се транспортират на дълги разстояния с камиони до южните морски или северните речни пристанища. Повече от десетилетие бразилските правителства се опитват да ускорят изграждането на 933-километровия железопътен проект, който ще свърже град Синоп в Мато Гросо до Сул с речното пристанище Мирититуба на север. Оттам соята и зърнените култури биха могли да се транспортират по Амазонка или нейните притоци до Атлантическия океан.
Железопътната линия е „от съществено значение за гарантиране на конкурентоспособността на бразилското селско стопанство“, заяви Елисангела Перейра Лопес, технически съветник на Конфедерацията на земеделието и животновъдството на Бразилия (CNA), представляваща селскостопанския сектор на Бразилия.
Според нея щатът Мато Гросо до Сул, откъдето се генерират приблизително 32 на сто от производството на зърно в страната, „се нуждае от по-ефективна логистична мрежа, за да е в крак с растежа на сектора“.
Според Лопес железопътната линия ще намали логистичните разходи за износ на зърно с до 40 на сто, ще намали трафика по пътищата и ще понижи емисиите на въглероден диоксид.
Според Мариел Накане от неправителствената организация Институт за социална и екологична политика обаче, железопътната линия ще окаже негативно въздействие върху обитаемите територии на коренното население, като по-специално ще изостри обезлесяването. Според нея все по-честото използване на северните речни пристанища от селскостопанския сектор вече е трансформирало реката Тапажос, където се намира пристанището Мирититуба.
„Традиционните общности постепенно биват прогонвани от териториите си, за да има място за пристанищата. В някои райони те (коренното население) вече не могат да ловят риба заради трафика на баржи, които обръщат техните лодки“, казва Мариел Накане. Тя изчислява, че речният трафик може да се „увеличи петкратно“ с достигането на железопътната линия в Мирититуба. 
По думите й системата за издаване на екологични лицензи в Бразилия няма достатъчно защити, за да предпази тропическата гора и нейните жители. Накане посочва като пример наскоро издадения лиценз на петролна компания „Петробрас“ (Petrobras) за сондажи край Амазония и проект за магистрала, която пресича амазонската джунгла.
Как тази тема излезе на преден план на КОП30?
Докато погледите на света са насочени към град Белем, коренното население се опитва да заяви своите искания, включително отхвърлянето на железопътната линия. Протестиращите също така дадоха за пример указ, подписан от бразилския президент през август, който постановява, че големите амазонски реки, включително и Тапажос, са приоритетни за превоз на стоки.
„Ние няма да го позволим, защото това е нашият дом, нашата река, нашата джунгла“, казва Алесандра Корап, лидер на бразилската коренна общност Мундуруку.
На какъв етап е проектът „Ферограо“?
Бразилската агенция за околната среда (Ibama) обясни пред АФП, че „процесът на лицензиране на железопътната линия „Ферограо“ е на начален етап, с оценка на нейната екологична жизнеспособност“.
Този процес обаче беше спрян през 2021 г. от съдията от Върховния съд на Бразилия Александре де Мораес, докато бъде разгледана жалба, оспорваща конституционността на плановете за промяна на границите на национален парк, за да премине железопътната линия.
Разглеждането на жалбата беше възобновено миналия месец и съдия Мораес гласува „за“ разрешаването на проекта. Но разглеждането отново беше отложено, защото друг магистрат поиска повече време, за да вземе решение, припомня АФП.