Европа разполага със знанията, технологиите и голяма част от механизмите, необходими за разрешаване на жилищната криза, при това по начин, който може да бъде щадящ за околната среда и същевременно да осигури удобни и красиви пространства. На пътя й обаче стоят затруднения в прилагането на тези инструменти в необходимия мащаб и недостатъчната политическа воля на различни равнища. Около тези заключения се обединиха участници във Фестивала на Новия европейски Баухаус, който продължава до 13 юни в Брюксел.
Цените на жилищата в Европа са се повишили с 64,9 процента между 2015 и 2025 г., а между 8 и 10 процента от европейските домакинства през 2024 г. са харчили над 40 процента от разполагаемия си доход за покриване на жилищните си нужди, сочат официални данни.
Жилищната криза е глобален проблем, традиционно свързван с Глобалния юг и неформалните селища, но все по-силно засяга и Глобалния север, посочи Анаклаудия Маринеро Сентено Росбах, заместник генерален секретар и изпълнителен директор в Програмата на ООН за населените места. Много млади хора вече не могат да си позволят да наемат жилища, а възрастните - да останат в домовете си, особено на фона на екстремни климатични явления като наводнения, посочи тя.
В усилията за изграждане на достъпни жилища трябва да се отчитат както нуждите и желанията на местните общности, така и принципите на кръговата икономика, изискванията за по-висока енергийна ефективност, стремежа към приобщаване на различните обществени групи, препоръчаха експерти.
Завръщането към традиционни материали, съчетани със съвременни технологии за адаптирането им към нуждите на съвременния живот и цели в развитието на градските пространства може да намали отпечатъка на застроената среда върху природата, като същевременно осигури на обитателите функционална и красива обстановка. Пресованата земна маса например се използва за строителство от хиляди години в по-голямата част на света. Тя осигурява отлична изолация, поддържайки помещенията хладни през лятото и топли през зимата и същевременно е най-устойчивият възможен материал - когато сградата вече не е необходима, материалът може да се използва за издигането на друга или просто се връща в земята, посочи архитектът Ана Херингер, която строи домове в различни части на света, залагащи на приспособяване на традиционни техники. Съвременни технологии позволяват издигане на модерни, функционални и красиви сгради, но липсват регулации, които да интегрират този тип строителство по-широко в строителната практика, отбеляза Херингер.
Дървото също е материал, който може да бъде по-широко използван в строителството в Европа в комбинация с други решения и който има две големи предимства - то поглъща въглероден диоксид (особено ценна характеристика предвид че строителният сектор е сред най-големите емитенти на въглеродни емисии) и може да бъде на практика непрекъснато възстановяващ се ресурс при правилно управление на горите, каза Мила Дунчева от британската “Стора Енсо” (Stora Enso), един от най-големите производители на дървени греди в Европа. От дърво може да се построи многоетажна сграда с разнообразно предназначение, но в това отношение регулацията в Европа е нееднородна - докато в Скандинавските страни въпросът е добре уреден, вероятно предвид традициите им в строителството с дърво, в по-южните съответните разпоредби липсват. За преодоляване на тази празнина биха могли да допринесат не толкова разпоредби на ниво Европейски съюз, колкото взаимстване на най-добрите практики от една страна в друга, посочиха архитекти от проекта “Тимбърхаус” (Timberhaus).
Вече имаме технологии, които позволяват строителството на “градове от градове” - да се използват материали от вече разрушени сгради, които иначе биха се оказали на боклука, посочи Кармен Диас Канабал, директор по устойчивостта в “Холсим груп” (Holcim Group). Наблюдава се и отчетлива тенденция клиентите на строителните компании да настояват използваните материали и техники да имат доказано висока степен на устойчивост и енергийна ефективност, отбеляза тя. Диас Канабал очерта напредъка, постиган в разработването на “по-зелени” технологии и при традиционните строителни материали, например бетон с 30 процента по-нисък въглероден отпечатък. Въпросът обаче не се изчерпва само с един материал, а трайното трансформиране на сектора трябва да обхване цялата промишлена верига на създаване на стойност, допълни тя.
Предизвикателствата в съвременната застроена среда произтичат и от това, че сградите се проектират за твърде кратък времеви хоризонт. Като цяло сега “строим, за да разрушим”, каза Расмус Нордвист, депутат в Европейския парламент от датската Зелена Левица. Често е по-евтино една остаряла сграда да се разруши и на нейно място да се издигне нова, отколкото тя да бъде реновирана и приспособена за новите нужди, посочи той. Цената трябва да бъде балансирана с устойчивостта, като се отчита цялостният жизнен цикъл на сградите, който да бъде възможно най-дълъг и да заляга още в инвестиционните изчисления, препоръча политикът. По думите му това може да бъде постигнато с регулаторни механизми, включително данъчни. Общественият сектор също може да играе голяма роля в този процес чрез критериите, задавани при обществените поръчки за строителство, които да включват конкретни изисквания за устойчивост, както и чрез насоката, която задават за развитието на застроената среда, посочи Нордвист. По думите му обаче в момента протичат множество политически дебати, включително Зелената сделка, чест от която е и Новият европейски Баухаус, изходът от които ще има решаващо значение за определяне на приоритетите както на общоевропейско, така и на местно равнище.
Принос за разрешаване на жилищната криза в Европа може да има и преустройването на стари промишлени или офис сгради за жилищни нужди, което често може да бъде дори по-евтино и бързо решение от новото строителство, отбеляза Ева де Брюн, архитект и градски дизайнер, участвала в проекти за преобразуване на сгради в Белгия.
Решаващо значение в този процес може да има добрата предварителна подготовка и привличането на архитекти още от самото начало на проекта - от формирането на инвестиционното решение, за да се намери оптималната стратегия и ценова ефективност за преустройството. Особено офисите са много подходящи за преустройство за жилищни цели, посочи Де Брюн.
Естония има съществен опит с преустройството на стари сгради за жилищни нужди, разказа Вероника Валк-Сиска, ръководител на отдела за жилищна политика в естонското министерство на климата.
Балтийската страна е сред най-дигитализираните в Европа, но същевременно има множество остаряващи сгради, включително от съветския период, празни сгради в стари индустриални комплекси, както и цяло едно поколение, което е изтласкано от градовете. Преустройството дава възможност за решение с по-малко разходи, защото скелетът на сградата вече съществува. То разкрива и потенциал за създаване на домове със собствен облик и естетика, придаващи усещане за принадлежност, допълни Валк-Сиска.
Проблем обаче е това, че подобни сгради често са в "неправилните локации" - отдалечени от градовете или в остарели промишлени зони.
С изграждане на добра свързваща инфраструктура - както транспортна, така и дигитална, този недостатък може да бъде превърнат в предимство, препоръча Вернер Мьолер, научен сътрудник във Фондация "Баухаус Десау", която съхранява и популяризира наследството на оригиналното течение.
За намиране на устойчиви решения може да допринесе и разработване на различни видове карти и наслагването им, за да се установи в кои райони какви точно са нуждите на хората, каза Мьолер.
Привличането на финансовия сектор към трансформирането на строителството в посока търсене на по-голяма устойчивост може да има решаващо значение за достигане на индустриален мащаб на решенията, предлагани от стартъпи и местни общности, посочи Мартин Скеа, съосновател на строителната компания "Скайе риъл истейт" (Skye Real Estate) и ветеран в секторите на финансите и градското планиране.
Друг ключов въпрос е веднъж построени, достъпните жилища да останат такива, тъй като твърде често след определен начален период те се оказват на общия пазар, подчерта той. За да се предотврати това, могат да бъдат основани например общински тръстове, които да подсигурят, че няма да бъде променяна категорията на достъпните жилища, препоръча Скеа.