За отдаване на почит на Каварналиев пристигнаха бригаден генерал Пламен Йорданов, началник на Щаба на Сухопътни войски, директорът на Дирекция "Социална политика и политика по военнопатриотично възпитание" в Министерството на отбраната офицер от резерва ген.-лейтенант Димитър Илиев, директорът на Дирекция "Финанси” в МО Тодор Гелев, заместник-началник на НВУ ”Васил Левски” полк. Георги Крайнов и лейт. Виктор Стоянов и сержанти от НВУ "В. Левски", посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, генералният консул в Битоля Николай Димитров, представители на дипломатическата ни мисия в страната, националният инициативен комитет за отбелязване на годишнината от Балканските войни, дружество "Традиция" на българската общност в Република Северна Македония.
"Безстрашен до саможертва, извършил подвиг, подобен на този на Ботев. Герой, превърнал се в стълб на българската военна слава", го нарече посланикът на Република България в Република Северна Македония Ангел Ангелов.
Бригаден генерал Пламен Йорданов разказа за последната битка на Каварналиев, когато неговите воини са в съотношение 1 към 14, а той тръгва в контраатака, вливайки им сили. С цената на много жертви, позицията е удържана, но Каварналиев е ранен и умира няколко часа по-късно.
Свещеник от Струмишката епархия отслужи панихида в памет на Каварналиев и загиналите български воини.
Константин Каварналиев е български офицер, загинал край Дойран по време на Междусъюзническата война. През Междусъюзническата война е назначен за командир на бригада от 3-та пехотна балканска дивизия, с която се сражава три дни, за да бъде дадена възможност на населението на Кукуш да се изтегли, без да даде жертви. След оттеглянето на хората и опожаряването на Кукуш гръцката армия тръгва към Дойран и боевете започват там. Полковник Каварналиев разполага само с 3000 бойци, срещу 42 000 гръцка армия и сам влиза в боя. Позицията е удържана, но той е ранен в крака, а куршумът разкъсва важна артерия. Каварналиев умира от раните си на 23 юни 1913 г. и посмъртно е произведен в генерал-майор.
Погребан е в скромен, набързо приготвен гроб, сред свои войници на един от хълмовете между Дойран и Валандово. През 1916 година командването на Девета пехотна Плевенска дивизия решава да издигне паметник на лобното място на Каварналиев. Паметникът е открит с реч от подполковник Дрангов.
Освен генерал-майор Каварналиев на това място са погребани и петима войници, загинали по-късно, през Първата световна война. През 1966 година паметникът е взривен, а останките от него още стоят наблизо, обрасли в трева и тръни. В продължение на 13 години българската държава прави опити да възстанови паметника. Проф. Божидар Димитров прави копие на оригиналния монумент, който в момента е поставен в Шумен, а високият 7,5 метра монумент от бял камък е възстановен на лобното място на Каварналиев през 2019 година в присъствието на тогавашните премиери на България Бойко Борисов и на Република Северна Македония Зоран Заев. Всяка година от тогава, на тази дата, на лобното място на ген. Каварналиев се отбелязва годишнината от смъртта му.