Новинарските агенции представляват ключов елемент от демократичната инфраструктура на Европа и трябва да бъдат третирани като такъв в рамките на цифровата и законодателната рамка на Европейския съюз, подчертаха участниците в дебат, проведен на 5 май в Брюксел, организиран от Управителния съвет на Европейския алианс на новинарските агенции (EANA) съвместно с Европейския парламент, съобщи за БТА агенция Аджерпрес.
Събитието, посветено на ролята на информационните агенции в борбата с дезинформацията, беше модерирано от генералния секретар на ЕАНА Александру Джибой и събра представители на институциите на ЕС и големи европейски агенции. Специалният гост Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за технологичната суверенност, сигурност и демокрация и комисар по цифровите и гранични технологии, подчерта стратегическото значение на надеждната информация в настоящия геополитически контекст.
Стефано Де Алесандри, главен изпълнителен директор на италианската агенция АНСА и председател на ЕАНА, описа информационните агенции като „гръбнака на европейската информационна екосистема“, предоставяща проверена информация в реално време на правителства, институции и медии. Той предупреди, че дезинформацията е навлязла в нова фаза, автоматизирана и усилвана от генеративния изкуствен интелект, който може да произвежда масово фалшиво съдържание и манипулативни наративи. Де Алесандри призова агенциите да бъдат официално признати за критична европейска инфраструктура и подчерта, че истината има реална цена, основана на проверка, кореспонденти на място и строги редакционни стандарти.
Той също така подчерта икономическия дисбаланс в цифровата среда, където платформите и разработчиците на изкуствен интелект използват журналистическо съдържание без справедливо възнаграждение, и призова за приемането на модели за лицензиране, адаптирани към ерата на изкуствения интелект, основани на прозрачност и справедливо възнаграждение.
В същия дух Патрик Лакроа, главен изпълнителен директор на Белга и член на управителния съвет на ЕАНА, описа информационните агенции като „демократична информационна инфраструктура“, сравнима с мрежа от данни, която е от съществено значение за функционирането на обществото. Той предупреди, че алгоритмите на платформите дават предимство на емоционално и поляризиращо съдържание, докато генеративният изкуствен интелект усилва информационния „шум“ и отслабва способността на обществеността да разграничава истината от лъжата. Лакроа се застъпи за задължителна система за изрично съгласие за използването на журналистическо съдържание при обучението и работата на изкуствения интелект, като подчерта, че не става въпрос за ограничаване на отворения интернет, а за защита на проверената информация, от която зависи демокрацията.
Лакроа призова също така за прозрачност по отношение на данните, използвани от моделите на изкуствения интелект, чрез съвременни, машинно четими механизми като API и усъвършенствани протоколи, и предложи създаването на инструменти, които позволяват на притежателите на права да изразяват диференцирани избори — включително централизиран регистър в Службата за интелектуална собственост на ЕС за управление на опциите за отказ.
В изказването си генералният директор на Аджерпрес Клаудия Николае подчерта безпрецедентната скорост и обем на информацията, която циркулира днес, като отбеляза, че тази среда е породила изключително тревожно явление, чиито мащаби едва сега започваме да оценяваме. Тя подчерта, че проверената информация е свързана със значителни разходи, тъй като изисква журналисти на място, време за проверка на източниците, участието на редактори, институционална инфраструктура и поемане на отговорност. Николае предупреди, че ако тези разходи не бъдат признати, обществото рискува да загуби именно механизмите, които гарантират фактическата точност.
Посланикът на Румъния в Белгия Андрея Пастърнак подчерта значението на точната информация за румънските общности в чужбина, като отбеляза инициативите на журналисти от диаспората, насочени към поддържане на надежден поток от новини и укрепване на връзките между общностите и институциите.
Заместник-председателят на ЕК Хена Виркунен потвърди, че борбата с дезинформацията е стратегически приоритет за Комисията, като посочи нарастващия икономически натиск върху медиите и разрушителното въздействие на генеративния изкуствен интелект. Тя отбеляза, че Комисията подготвя програми за подкрепа на медиите на стойност няколко милиарда евро, включително чрез инициативата „AgoraEU“, и развива регулаторни инструменти като Закона за цифровите услуги и Европейския щит за демокрацията.
Евродепутатът Виктор Негреску подчерта, че дезинформацията и изкуственият интелект са тясно взаимосвързани, тъй като същите технологии, които носят ползи, могат да бъдат използвани и за манипулации в голям мащаб. Той изтъкна ключовата роля на информационните агенции като надеждни филтри в пренаселеното информационно пространство и призова за по-силна подкрепа за независимата журналистика и медийното образование.
Заместник-председателите на ЕП Антонела Сберна и Пина Пичерно предупредиха за трудността да се разграничи истината в дигиталната ера и за нарастващото влияние на пропагандата. „Пропагандата не е журналистика“, заяви Пичерно, като настоя, че платформите не трябва да разпространяват авторитарни наративи.
Участниците стигнаха до заключението, че борбата с дезинформацията изисква координирани действия от страна на институциите на ЕС, държавите членки, платформите и медиите. Укрепването на информационните агенции — във финансово, правно и технологично отношение — беше определено като необходимо условие за защита на демокрацията в ерата на изкуствения интелект.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)