Аджерпрес: Международният изследователски проект „Язон+“ проучва климатично обусловените промени в делтата на Дунав

Климатичните промени и адаптацията на местните общности към тях са в центъра на международния изследователски проект „Язон+“ (Iason+), ръководен от Националния институт за изследвания и развитие на делтата на Дунав (INCDDD) на Румъния, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес. Войната на Русия в Украйна добави нов натиск, принуждавайки специалистите от Черноморския регион да реагират на все по-сложни екологични ситуации.
Първоначалният проект „Язон“, който започна преди ескалацията на конфликта, се фокусира върху наблюдения на инвазивни чужди видове в условията на изменение на климата. В румънско-украинския биосферен резерват „Делтата на Дунав“ изследователите изучаваха пет вида: амурското попче, храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), колорадския бръмбар, фазана и златистия чакал.
Ръководителят на проекта и биолог Габриел Лупу казва, че някои видове попадат в неясни категории за опазване: „Фазанът, който изучаваме, има неясен статут. На европейско ниво той е в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), но в Румъния е инвазивен вид с ясно изразени последици за местната фауна. Не знаем дали да го защитим или да го контролираме – той се намира точно на границата. Чакалът е в същото положение.“
В рамките на „Язон“ изследователите създадоха отворена база данни за инвазивните видове. Последващият проект „Язон+“ (започнал през 2023 г.) продължава това начинание и добавя ново измерение: анализ на това как инвазивните видове влияят върху екосистемните услуги.
„Изследваме екосистемните услуги, предоставяни в районите в делтата на Дунав, и как инвазивните видове им влияят. Това е пряко свързано с благосъстоянието на местната общност. Делтата на Дунав е най-населената делта в басейна на Черно море, което помага на нашите изследвания. Някои ефекти може да бъдат и положителни – например медът от храстовидната аморфа“, казва Лупу.
Той отбелязва, че изменението на климата вече променя поведението и разпространението на видовете: „Изменението на климата измества границите на ареала на видовете. Амурското попче например изглежда е достигнало делтата по естествен път и се разпространява на запад, движейки се нагоре по Дунав. Това означава, че ще се появи във вътрешните реки на Румъния. Всяка климатична промяна създава добри условия за видове, които не са били там, и по-лоши условия за тези, които вече са били там.“
Изследователят също говори и за свързаните с войната екологични смущения: „Експлозиите и силните взривове тласкат мобилната фауна да мигрира. Виждали сме делфини да напускат украинското крайбрежие и да се местят на юг към Румъния и България. По-високият брой означава по-висока наблюдавана смъртност, не непременно болести. Фламингото в делтата също пристигна от Южна Украйна.“
Научните изследвания и традиционният риболов в Килийския ръкав на Дунав също са засегнати заради по-строгите мерки и ограничения за използване на дронове.
Лупу казва, че местните власти, неправителствените организации и общностите са възприемчиви към използването на инвазивни видове като инструмент за управление: „Може да изглежда необичайно, но общностите са отворени особено защото екосистемните услуги са важни за тях. Използването на това, което предоставя околната среда, може да подпомогне местното развитие, а най-добрият начин за контрол на инвазивните видове често е чрез тяхното оползотворяване.“
Разглеждайки по-широките последици за делтата на Дунав, Лупу предупреждава, че климатичните крайности, недостигът на вода и обезлюдяването вече променят делтата: „Опустиняването набира скорост и в Румъния. Делтата е най-сухият регион в страната, въпреки че има най-много вода. Когато хората вече нямат достъп до питейна вода и се окажат откъснати, те трябва да намерят алтернативи. Обезлюдяването е очевидно: младите хора напускат, населението застарява и се свива. Изследванията ни помагат да разберем дали хората могат да продължат да живеят там, или не – какво се случва с рибата, водата, биоразнообразието. „Язон+“ просто обединява данни от всички делти, изследвани в проекта.“
Проектът „Язон+“ продължава до края на годината с партньори от Грузия, Гърция, Румъния, Турция и Украйна, бюджет от 1,3 милиона евро и подкрепа от програмата „Интеррег VI-B НЕКСТ“ (Interreg VI-B NEXT) за басейна на Черно море, съфинансирана от Европейския съюз. Програмата служи като платформа, където укрепват връзките между участващите страни, създават се нови и регионалните участници се обединяват, за да допринесат за устойчивото управление на ресурсите в полза на местните общности.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)