НАТО анализира разширяването на своята тръбопроводна мрежа към Източния фланг, а Румъния все повече се разглежда не само като гранична държава, но и като потенциален логистичен център за целия Черноморски регион, според Думитру Кисалица, председател на Асоциацията за интелигентна енергия (AEI), съобщи за БТА агенция Аджерпрес.
Той пише, че руската инвазия в Украйна е преобразувала архитектурата на сигурността в Европа и е принудила НАТО да преосмисли своите логистични приоритети. В продължение на десетилетия Алиансът се фокусираше върху оперативната съвместимост, военните технологии и бързата мобилност на войските. Сега тези, които правят военните планове, „преоткриват един стар урок“: „Без гориво дори най-мощните танкове, самолети или кораби не струват много. Логистиката отново се превърна в гръбнака на военната мощ.“
Войната в Украйна показа, че транспортирането на гориво с автоцистерни или железопътни цистерни е уязвимо, скъпо и трудно за поддържане при конфликт с висока интензивност. В резултат на това тръбопроводите за рафинирани продукти – керосин, дизел, бензин – отново придобиват стратегическо значение.
Кисалица отбелязва, че малцина европейци знаят за Системата от тръбопроводи на НАТО (NPS) – една от ключовите логистични инфраструктури на Алианса. Тя транспортира рафинирани горива, необходими за въздушните бази, сухопътните части и операциите. Нейният основен компонент – Системата от тръбопроводи в Централна Европа (CEPS) – пресича Западна Европа и свързва рафинерии, пристанища, складове и въздушни бази. CEPS обхваща общо 5300 км тръбопроводи и обслужва десетки съоръжения. Като цяло NPS обхваща над 10 000 км тръбопроводи и четири милиона кубични метра обем за съхранение.
„Това не е просто транспортна система. Това е инфраструктура, предназначена да позволи бързо разгръщане и дългосрочна подкрепа на военни операции“, пише експертът.
Преди 2022 г. логистичният център на НАТО се намираше в Западна Европа. Сега източният фланг – от Балтийско до Черно море – е мястото, където се намира най-голямата концентрация на сили на Алианса от десетилетия насам. В Полша, Румъния и балтийските държави бяха създадени нови бойни групи, а въздушната база „Михаил Когълничану“ се разширява и се превръща в един от най-важните обекти на НАТО в Източна Европа.
„Всички тези бази се нуждаят от нещо, което на пръв поглед изглежда тривиално: непрекъснато и сигурно снабдяване с гориво“, продължава той. В мирно време сухопътният, железопътният и морският транспорт са достатъчни; при мащабен конфликт обаче тяхната уязвимост става очевидна. Оттук идва и необходимостта от разширяване на тръбопроводната мрежа на изток.
Румъния, твърди той, наследява инфраструктура, „построена за друга война“. По време на Студената война страната е изградила стратегическа система от тръбопроводи и складове за гориво, предназначени да снабдяват както икономиката, така и армията. Тя включваше тръбопроводи за суров нефт и нефтопродукти, разпръснати складове, връзки с рафинериите в Плоещ, нефтени пристанища и военновъздушни бази. Някои съоръжения бяха полузаровени или подземни, макар че Румъния не е изградила големи подземни съоръжения, сравними с тези в другите държави от НАТО. Все пак е имало резервоари, защитени с земни валове, и замаскирани складове.
Част от тази инфраструктура все още съществува: някои тръбопроводи се експлоатират от CONPET, някои военни складове остават активни, докато други участъци са изведени от експлоатация или приватизирани след 1990 г.
„Това е фундаменталната разлика между Румъния и много други държави в региона: Румъния не започва от нулата“, подчертава Думитру Кисалица.
От гледна точка на НАТО най-важната инфраструктура на Румъния е коридорът между пристанище Констанца и рафинериите, тъй като „Ойл Терминал“, „Петробрази“, „Петротел“ и „Петромидия“ образуват един от ключовите енергийни центрове в Югоизточна Европа. Тръбопроводите, свързващи тези съоръжения, биха могли да се превърнат в основа на бъдещ логистичен коридор, снабдяващ базите на НАТО в Румъния, а по-късно и в България и Турция.
Според оценките между 250 и 500 км от съществуващата инфраструктура биха могли да придобият стратегическа стойност след технически оценки и модернизация. Интеграцията с логистичната система на НАТО би изисквала нови тръбопроводи към България, преки връзки с базата „Михаил Когълничану“, нови помпени станции, модерни терминали за товарене, складове с голям капацитет в Добруджа, както и съвременна автоматизация и мониторинг. В зависимост от сценария може да се наложи изграждането на 300–400 км нови тръбопроводи. Разходите биха били значителни, но програмите на НАТО и ЕС за военна мобилност и критична инфраструктура биха могли да финансират голяма част от усилията, посочва той.
Кисалица твърди, че икономическите ползи биха могли да бъдат значителни: договори за румънската промишленост, строителни и монтажни работи, производство на оборудване, автоматизация, системи за сигурност, поддръжка и нови работни места. Ако държавата запази собствеността и избере експлоатация на концесионен принцип, биха могли да се реализират редовни приходи от 20 до 30 милиона евро годишно.
Пристанището в Констанца, което вече е основен логистичен маршрут за украинския износ, би могло да се превърне в енергиен център на източния фланг, придобивайки ново измерение в рамките на мрежата на НАТО за транспорт на гориво.
Експертът отбелязва, че стратегическата инфраструктура е свързана и с разходи: защита срещу саботаж, кибератаки и хибридни заплахи, както и административни предизвикателства и политически дебати. Все пак това са типични за големите проекти рискове.
Експертът от AEI посочва, че Румъния се възползва от рядко срещана комбинация от предимства: стратегическо пристанище на Черно море, големи нефтопреработвателни заводи, национална тръбопроводна мрежа, опитен енергиен сектор и една от най-големите бази на НАТО. „Ако тези елементи бъдат превърнати в кохерентна система, Румъния вече няма да бъде само бенефициент на сигурността, осигурявана от НАТО, а ще се превърне в доставчик на логистичната инфраструктура, без която отбраната на Източния фланг не може да функционира ефективно“, посочва в заключение Думитру Кисалица.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)