Пещерата Колибоая в планините Бихор в Западна Румъния, известна със своите пещерни рисунки на над 30 000 години и класирана сред петте най-стари украсени пещери в света, беше включена в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО в Румъния - първата стъпка към официалното ѝ признаване, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.
Съобщението беше направено миналата седмица от Габриел Мойса, управител на музея „Цара Кришурилор“, и археолога-музеолог Калин Геми, и двамата пряко ангажирани с проучването и документирането на праисторическия обект. Геми обясни, че процедурата включва дълъг период на подготовка: „Работим по това от 2017 г., когато завършихме първото досие. Документацията беше допълвана и преразглеждана многократно и преди три години беше отново представена на вниманието на Националния институт за наследство. Институцията представи досието на ЮНЕСКО, която го прие на 15 април тази година.“
Специалистите смятат откритието за едно от най-важните в Европа в областта на палеолитното изкуство. Мойса подчерта значението му: „Пещерата Колибоая е много важна за нас, за Румъния, за Бихор, защото е обект, който е навлязъл в универсалността, в историята на човечеството. (...) Значението на този обект надхвърля границите на една общност или държава - говорим за универсална ценност.“
Разположена близо до град Кампани, на западния склон на долината Сигищел, пещерата съдържа повече от 1000 метра картографирани галерии с тавани до 15 метра височина. Въпреки че е споменавана в спелеологичната литература преди 1900 г., тя е проучена едва през 1981 г., когато изследователят Г. Халаси достига до четвъртия сифон, без да забележи входа на това, което сега е известно като „Галерията с рисунките“. По-нататъшни проучвания през 90-те години на миналия век също пропускат украсената част, която е окончателно идентифицирана през септември 2009 г. Достъпът до галерията е ограничен през 2012 г., за да се защитят чувствителните произведения на изкуството.
„Не можем да рискуваме да повредим рисунките. Те са изключително крехки и са останали запечатани в продължение на десетки хиляди години“, каза Геми, отбелязвайки поучителните примери от Ласко и Алтамира, където неконтролираният туризъм е увредил праисторическите картини.
Украсената галерия, дълга около 50 метра и разположена на 770 метра от входа, съдържа 13 разпознаваеми рисунки на носорози, мечки, евентуално кон или котка, бизон и няколко абстрактни фигури. Радиовъглеродното датиране на проби, взети между 2010 и 2012 г., определи възрастта на произведенията на изкуството между 36 140 и 32 000 години, като повечето са на около 33 000 години. Изследователите ги приписват на оринякската култура, свързана с първия съвременен Homo sapiens в Европа.
Ценността на пещерата се крие в нейната древност, уникалност и принос за разбирането на ранното символично поведение. Някои рисунки наподобяват като техники фрески, открити във френската пещера Шове, където древните художници са използвали естествени пукнатини в стените, за да предложат анатомични детайли - метод, наблюдаван и в Колибоая.
Подобно на Шове, Колибоая ще остане затворена за обществеността. Мониторингът на микроклимата показва, че дори няколко посетители могат да променят температурата и влажността, застрашавайки рисунките. Вместо това, специалистите предлагат създаването на посетителски център или музей близо до долината Сигищел, където атмосферата и рисунките от пещерата биха могли да бъдат точно пресъздадени.
Проучванията в Колибоая са подкрепени от румънски и френски институции, включително Окръжния съвет на Бихор, кметството на Орадя, музея „Цара Кришурилор“, музея „Орняк“ (Франция), Националния институт за наследство, спелеологични федерации и местни спелеологични клубове.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)