Енергетиката се превърна във въпрос на сигурност, икономическа конкурентоспособност и в крайна сметка – на жизнени стандарти, тъй като високите цени на енергията засягат компаниите, ограничават инвестициите и се отразяват пряко или косвено върху разходите на гражданите , каза днес изпълняващият длъжността министър-председател и министър на енергетиката на Румъния Илие Боложан при подписването на Меморандума за разбирателство между правителството на Румъния и правителството на Република Сърбия за улесняване на обмена на информация относно проекта за помпено-акумулираща водноелектрическа централа „Джердап 3“. Това предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.
„Днес започваме обсъждания относно евентуален нов проект. Подписаният днес меморандум създава необходимата рамка за обмен на информация за проекта за помпено-акумулираща водноелектрическа централа „Джердап 3“ и за да разберем какви точно ползи може да донесе той, както и какво въздействие би могъл да окаже. Нуждаем се от този подход, тъй като енергетиката се превърна във въпрос на сигурност, икономическа конкурентоспособност и в крайна сметка – на жизнени стандарти. Високите цени на енергията засягат компаниите, ограничават инвестициите и се отразяват пряко или косвено върху разходите, които гражданите понасят“, каза Боложан.
Според него Румъния се нуждае едновременно с това от мощности, които могат да балансират енергийната система при колебания в производството.
„Помпено-акумулиращите електроцентрали могат да изиграят важна роля в това уравнение. Те могат да съхраняват енергия, когато има излишък, и да я предоставят на системата, когато е необходимо. Накратко, те могат да допринесат за стабилността на електроенергийната мрежа и за по-ефективното използване на енергията, която произвеждаме“, обясни Боложан.
Той смята, че „Джердап 3“ е проект, който заслужава да бъде анализиран с пълна сериозност.
„За Румъния е важно развитието да бъде съвместимо с експлоатацията и производството на енергия от хидровъзлите „Железни врати I и II“, за да се гарантира опазването на речните райони (...) и да се вземе предвид корабоплаването по река Дунав. Румъния се стреми към по-тясно сътрудничество със Сърбия в енергийната сфера. Ние сме съседи, разполагаме със съвместна инфраструктура, имаме общи интереси и сме изправени пред много сходни предизвикателства. Естествено е да търсим заедно решения, които повишават енергийната сигурност и конкурентоспособността на нашите икономики. Благодаря на министъра и на колегите от Сърбия за готовността за диалог и сътрудничество. Опитът с „Железни врати“ показва, че Румъния и Сърбия умеят да работят заедно по важни енергийни проекти“, добави Боложан.
От своя страна, министърът на минната промишленост и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович Ханданович благодари на Румъния за подкрепата по време на процеса на интеграция на Сърбия в ЕС, като отбеляза, че румънско-сръбският технически комитет е провел 104 работни заседания, последното от които – през септември 2025 г.
Тя каза, че подписаният днес документ е важна стъпка напред в продължаването на двустранното сътрудничество – съществен стълб за енергийната сигурност на гражданите и икономиките на двете страни. Ханданович подчерта, че проектът „Джердап 3“ е стратегическа инициатива, която ще постави региона в по-изгодна позиция на източноевропейския пазар и ще позволи интегрирането на повече мощности за възобновяема енергия, подпомагайки енергийния преход и изграждането на по-чист енергиен сектор. След изграждането си „Джердап 3“ ще се превърне в най-голямото съоръжение за съхранение на енергия в тази част на Европа, а може би и в цяла Европа. Ханданович изрази задоволство от сътрудничеството с Румъния по този мащабен трансграничен проект.
През тази година Сърбия ще извърши планирането на доставките и техническото планиране за проучването за осъществимост.
Ханданович добави, че проектът „Джердап 3“ („Железни врата III“) се разработва в рамките на Споразумението между Сърбия и САЩ за стратегическо сътрудничество в енергетиката, което е в сила от март 2025 г. Вече е обявена покана за участие в проекти, като до момента са се регистрирали шест компании.
Тя също така подчерта новата инициатива за сътрудничество, залегнала в Меморандума за разбирателство относно изграждането на газовия интерконектор между Сърбия и Румъния с капацитет от най-малко 1,6 милиарда кубически метра годишно. Тя припомни споразумението между националните газови оператори на двете страни и посочи плана за изграждане в рамките на следващите десет месеца на газопровод с дължина 31,6 км от Мокрин до румънската граница, което ще позволи на Сърбия да се свърже с газовия коридор BRUA.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)