АФП: България и Северна Македония се борят за албански села

Преброяването на населението в Албания запали нова искра в дългогодишния спор между съседните балкански страни България и Северна Македония, пише АФП в репортаж от югоизточно албанско село, озаглавен "България и Северна Македония се борят за албански села".
Агенцията отбелязва, че "и двете държави смятат за свое намаляващото македонско малцинство в Албания". Местни жители казват, че борбата за определянето на идентичността е неравна, тъй като тези, които изберат да станат българи, получават и ценното европейско гражданство, се посочва още в репортажа.
АФП напомня, че София и Скопие от десетилетия имат пререкания за езика, идентичността и историята, а последният спор се е концентрирал "върху група изчезващи македоноезични села" в едно от най-красивите кътчета на Югоизточна Албания на брега на Преспанското езеро, непосредствено до границата с Гърция и Северна Македония.
"По преобладаващо опустелите улици на Пустец има табели на албански и македонски език. Но много къщи и сгради са изоставени, с напукани стени, олющена боя и счупени прозорци", описва обстановката авторката. Както в голяма част от селските райони на Албания, младите хора са напуснали, за да търсят по-добър живот, а местните жители твърдят, че населението е намаляло от 3300 души през 2011 г. до едва 1200 души, се допълва в репортажа.
Агенцията посочва, че от 1912 г. до 1945 г. Албания смята жителите му за българи. Но след края на Втората световна война и създаването на македонската република в рамките на Югославия, Албания ги класифицира като македонци, според експерта по международни отношения от Тирана Арди Бидо.
"Преди преброяването на населението в Албания в края на миналата година някои представители на малката македонска общност заявиха, че са подложени на все по-голям натиск да се идентифицират като българи – обвинение, което България категорично отхвърли", пише АФП и цитира Васил Стерьовски, лидер на Македонския алианс за европейска интеграция, местна политическа партия на обявяващи се за етнически македонци, според когото възможността за получаване на европейски паспорт е засегнала силно тяхната общност.
Цитиран е и директорът на основното училище в Пустец Траян Вангеловски, който изразява съжаление, че селото „се е превърнало в бойно поле за междуетнически конфликти между България и Северна Македония“.
В продължение на десетилетия Скопие „отричаше съществуването на българска общност не само в Северна Македония, но и в Албания“, заявява в същото време българското посолство в Албания за Франс прес. „В миналото те (албанските българи) не са имали тази възможност и за мнозина е било логичен избор да се обявят за македонци, като се има предвид общият културен и исторически произход“, се допълва в изявлението на посолството, според което "тяхното решение трябва да бъде уважено".
„Аз съм гражданин на Албания, но произходът ми е български“, казва Хакши Пируши, който работи за базирана в Тирана организация с нестопанска цел, подкрепяща българското малцинство. „Говорим български... Пеем на български. Плачем на български“, посочва още той и допълва: „за първи път имаме право да заявим открито своя произход“.
Пируши отрича да е имало принуда от страна на България и вместо това отбеляза, че има „натиск от страна на Северна Македония“, пише още АФП.
Експертът по международни отношения, базиран в Тирана, Арди Бидо смята, че „освен неяснотата за идентичността има и втори фактор – фалшиви декларации“. "Някои хора може да се идентифицират като македонци, но официално да се обявят за българи, за да получат европейски паспорт", обяснява той пред АФП.
Агенцията посочва още, позовавайки се на данни от българското Министерство на правосъдието, че през последните четири години близо 4000 албански граждани са получили български документи за пътуване.