АФП: За румънския писател Мирча Картареску литературата е балсам в тези времена на изпитания

В епохата на „абсолютното зло“ и „обобщената лъжа“ румънският писател Мирча Картареску, чието творчество черпи вдъхновение от детството му при тоталитарен режим, вижда в писането форма на съпротива.
Литературата е „като лепенка върху рана“ в тези „ужасяващи“ времена, сподели той пред АФП миналата седмица по случай излизането на най-новата му книга — сборник с афоризми за писането.
„Живеем във време, в което сме застрашени от толкова много страни, че вече не знаем от какво да се пазим“, добави той, визирайки войните, социалното напрежение, глобалното затопляне и „идеологическата обърканост“.
На 70 години Мирча Картареску е най-превежданият съвременен румънски писател и редовно е сред имената, спрягани за Нобеловата награда за литература.
В романите му, където реалността и въображението се преплитат, писането е преди всичко израз на интимно търсене.
„Пиша, за да разбера кой съм“, обобщава авторът на „Соленоид“ и трилогията „Ослепително“, който сравнява творческия си процес с този на термитите, които строят гнездата си, без да знаят на какво ще приличат те.
Резултатът са романи-лабиринти, които някои критици намират за вдъхновяващи, а други – за трудно смилаеми.
Основополагаща травма
„Никога не съм писал, за да издавам книги, а за да живея в самите тях“, казва той по повод последния си роман „Теодорос“ – фреска от 632 страници, издадена през 2022 г., проследяваща възхода на син на слуга, издигнал се до император.
Оттогава насам той не е изпитвал спешна нужда да започва нов роман, въпреки че в момента работи по нов проект, за който подчертава, че „не е роман в строгия смисъл на думата“.
„Това е нещо, каквото никога досега не съм писал и не мисля, че друг някога го е правил“, добавя той загадъчно.
Роден в Букурещ през 1956 г. в Румъния, която описва като „белязана от бедност и ужасен глад“, Мирча Картареску много рано намира подслон в литературата.
Като интровертно дете, а след това студент и преподавател в Букурещкия университет, той казва, че е живял „единствено чрез и за литературата“.
Влюбен в музиката на Боб Дилън, чиито 100 „най-красиви песни“ е превел на румънски, Мирча Картареску се определя като „битник, либерал в най-широкия смисъл на думата“. Но тъкмо детството му е това, което преследва творчеството му.
Съдбовна травма е смъртта на неговия брат близнак, когато са били едва на 18 месеца.
„Това е най-мрачният период, този, който ме интригува най-много“, споделя той.
„Почти всичко, което съм написал, е свързано с това. Винаги съм усещал, че нещо ми липсва, все едно се гледам в огледалото и не виждам никого“, заявяваше той пред вестник „Адевърул“ преди няколко години.
Той приписва тази смърт на „ужасните условия“, при които са живели родителите му, тъкмо настанили се в нехигиенична стая в сърцето на работнически квартал в Букурещ.
„Колективна лудост“
След десетилетия на лишения, 22 декември 1989 г. – денят когато пада тоталитарният режим на Николае Чаушеску – е бил за него, както и „за всички румънци, най-щастливият ден“.
Впоследствие той защитава независимостта на съдебната система и протестира срещу посткомунистическите отклонения. Но с времето, и най-вече след пандемията от Ковид през 2020 г., той казва, че е загубил надежда и предпочита занапред да се посвети изцяло на писането.
В публикуван личен дневник той разобличава възхода на крайнодесен кандидат на румънските президентски избори през 2024 г., виждайки в това „колективна лудост“. Той сравнява днешната епоха с тази преди Втората световна война, към която се добавят и рисковете, свързани с изкуствения интелект – „най-голямата заплаха за човечеството“ според него.
Писателят уверява, че никога няма да използва ИИ в текстовете си и че не би прочел книга, написана с негова помощ, тъй като неговият интерес се крие в изследването на човешкото. „Защо бих чел творба на насекомоподобно същество или на извънземно?“.
В една книжарница в Букурещ десетки читатели го слушат в почти религиозна тишина, докато говори за последната си книга.
„Събрали сме се тук около една книга, за да протестираме срещу свят, който вече не прилича на нас“, казва им той.
/Превод от френски: Иво Радойков/