Албанският парламент одобри декларация за отмяна на закон, според който Гърция и Албания са все още във война


Албанският парламент одобри днес със 96 гласа „за“ и нито един „против“ и „въздържал се“ проектодекларация „За засилване на сътрудничеството с Република Гърция и премахване на Закона за войната“, предаде АТА.
През 1940 г. Гърция обяви с кралски декрет Италия, а заедно с нея и окупираната от нея Албания, за неприятелска страна, припомня информационният портал „Шчиптаря“. Вследствие на това от 1940 г. до днес е в сила т. нар. Закон за войната, който предполага, че Албания и Гърция все още са във война, докато въпросът между Гърция и Италия е уреден през 1947 г. с мирен договор, припомнят албанските медии.
Проектодекларацията призовава Министерския съвет на Албания да положи усилия, заедно с гръцкото правителство, за отмяната на Закона за войната от страна на Гърция и юридическите последици, произтичащи от този закон, отбелязва АТА.
Предложената от Партията за справедливост, интеграция и единство (PDIU) проектодекларация беше подкрепена от управляващата Социалистическа партия на Албания и основната опозиционна партия в страната – Демократическата партия на Албания, пише Евронюз Албания.
В текста на проектодекларацията се посочва, че Законът за войната от 1940 г. „все още остава в сила и продължава да създава някои негативни ефекти, появяващи се когато държавите са във война“ и „не е в съответствие с действителността на двустранните отношения между Албания и Гърция“.
Лидерът на Партията за справедливост, интеграция и единство Шпътѝм Идрѝзи представи проектодекларацията пред албанския парламент, като определи Закона за войната като абсурд, който е обида за албанското национално достойнство.
Идризи подчерта, че Албания и Гърция са страни членки на НАТО и са подписали договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство, а от друга страна Законът за войната означава, че те все още са във война. „Въпросният закон е абсурд“, заяви Идризи, цитиран от Евронюз Албания.
Въпросът за премахването на Закона за войната беше повдигнат от албанския премиер Еди Рама по време на срещата му с албанската диаспора в Гърция, която се проведе в Атина на 12 май тази година.
„Как е възможно между две страни, които са подписали договор за приятелство, които от 15 години са заедно в НАТО, да не бъде отменено военното положение, заедно с последиците от един закон за войната отпреди 84 години?“, каза Рама на срещата си с албанската диаспора в Атина.
Албанският премиер допълни, че в последните години той и албанското правителство се опитват да премахнат „тази абсурдност от масата“ на отношенията между Албания и Гърция, както и всички оставащи отворени въпроси между двете страни.
Законът за войната засяга и имуществото на чамите (албанци християни и мюсюлмани от областта Чамърия в историко-географската област Епир по границата между Албания и Гърция – бел. ред.), отбелязва „Шчиптаря“.
В тази връзка по време на речта си в Атина Рама заяви, че Законът за войната „от 10 ноември 1940 г. определя какво се случва с имуществото и гражданите на страните, които са във война“. 
Албанският премиер сравни натиска и насилието, упражнени върху емигриралите в Гърция в началото на 90-те години албанци, с прогонването на чамите от земите им (от западната част на Епир през 1944-1945 г – бел. ред.), отбелязва „Шчиптаря“. Рама обаче не ги назова изрично, а ги нарече „нашите предшественици, насилствено изселени от домовете им в северната част на Гърция“.
Въпросът за чамите предизвика напрежение между Атина и Тирана в последните дни, когато президентът на Албания Байрам Бегай положи венец на мемориал за чамите в албанския град Кониспол, на няколко километра от гръцката граница.
Според позицията на Партията за справедливост, интеграция и единство, която беше и организатор на събитието, Бегай е положил венеца в памет на 2900 души, загинали в резултат на „гръцкия геноцид и етническото прочистване на албанците от Чамърия“.
Атина твърди, че чамите са били сътрудници на нацистите и нямат основателни претенции, отбелязва гръцкият вестник „Катимерини“.
Полагането на венец от президента на Албания на паметник, който представя фалшиви обвинения и предполага териториални претенции към Гърция, е "действие, напомнящо за неприемливи национализми от минали епохи“, заявиха гръцки дипломатически източници, цитирани от „Катимерини“.
„Този акт, който е несъвместим с историческата истина, подкопава развитието на добросъседските отношения между нашите страни“, допълват същите източници.

Загреб

Дубровник посреща днес участниците в срещата на Инициативата „Три морета“

Дубровник посреща днес участниците в срещата на Инициативата „Три морета“. В срещата участва и българска делегация, водена от извънредния и...

Скопие

Изложбата „За свободата на един народ“ ще бъде открита в Българския културно-информационен център в Скопие

Изложбата „За свободата на един народ“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“ ще бъде...

Букурещ

Нов пътен мост над река Тиса между Румъния и Украйна се очаква да влезе в експлоатация от месец юли; инвестицията възлиза на 50 милиона евро

Новият трансграничен мост над река Тиса между Румъния и Украйна, разположен близо до румънския град Сигету Мармацией, ще бъде отворен...

Атина

Гърция отдава на концесия 22 регионални летища

Гърция отдава на концесия 22 регионални летища, съобщава електронното гръцко издание „Капитал“. Това ще е втората част от летищата, чието...

Загреб

ХИНА: Международното сътрудничество се засили заради бомбените заплахи, каза хърватският вътрешен министър

Министърът на вътрешните работи на Хърватия Давор Божинович каза днес, че полицията приема последните бомбени заплахи в няколко области „много...

Атина

АНА-МПА: Гръцкият земеделски министър ще участва в обсъждането на новата обща селскостопанска политика на ЕС

Министърът на аграрното развитие и храните на Гърция Маргаритис Схинас ще пътува днес до Люксембург за участие в Съвета на...