Папаставру заяви, че „Европа осъзна, че не разполага с истински интегриран енергиен пазар“, като отбеляза, че доскоро ЕС на практика се е състоял от 27 разпокъсани национални енергийни пазара. „Това, което започна като икономическа необходимост, придоби геополитическо измерение“, каза той и добави, че ЕС предприема значителни стъпки напред и че реализирането на нови енергийни коридори ще разчита до голяма степен на инвестиции от частния сектор, вместо да бъде „процес, протичащ единствено между държавите“.
Относно рамката за сътрудничество „3+1“, включваща Гърция, Кипър, Израел и САЩ, Папаставру каза, че това е платформа за стабилност и сътрудничество, която създава условия за разширяване на бизнес дейността и за нови инвестиции в целия регион. Той също така подчерта възможностите, които се очаква бъдещото възстановяване на Украйна да открие за гръцкия бизнес в секторите на инфраструктурата и енергетиката.
По отношение на проучването и разработването на находища на въглеводороди министърът подчерта, че Гърция действа, водена от принципа за устойчивост, а не от стремеж към „развитие на всяка цена“. Той отбеляза, че планираните за 2027 г. проучвателни сондажи ще бъдат извършени с помощта на един от най-модерните от екологична гледна точка плавателни съдове, опериращи в международен мащаб.
Същевременно той изтъкна необходимостта Гърция да развива всички налични форми на енергия, като обърне специално внимание на инвестициите в съхранение на енергия. „Устойчивото развитие и съхранението на енергия са въпроси от национално значение“, заяви той.
От своя страна заместник-министърът на външните работи Тасос Хадзивасилиу подчерта, че енергетиката днес е в центъра на международните процеси, като отбеляза, че енергийните мрежи, взаимосвързаността и диверсификацията на енергийните източници са се превърнали в основни приоритети за Европа.
Според Хадзивасилиу Гърция може да се превърне в съавтор на европейската енергийна рамка, като се възползва от стратегическите си партньорства. Той също така посочи инициативата за „Вертикален газов коридор“, целяща намаляване на зависимостта от руски природен газ до 2027 г., както и перспективата за изграждане на газопровод между Израел и Гърция. „Искаме да променим посоката на енергийните потоци, които традиционно се движеха от север на юг“, заяви той, като добави, че Гърция, Кипър, Израел и САЩ ще извлекат значителни ползи от това ново енергийно партньорство.
Заместник-министърът по въпросите на корабоплаването и островната политика Стефанос Гикас подчерта ключовата роля на гръцкото корабоплаване за гарантирането на глобалните енергийни потоци. Той отбеляза, че гръцкият флот наброява приблизително 5800 плавателни съда и представлява 20% от световния капацитет за морски превози, 23% от световния флот за превоз на втечнен природен газ и 61% от капацитета на търговския флот на Европейския съюз. Гикас акцентира върху това, че събитията в Близкия изток и по протежение на критични морски маршрути, като например Ормузкия проток, подчертават значението на морската сигурност за глобалния енергиен транспорт.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)