Докато сръбският популистки лидер Александър Вучич е изправен пред ключови парламентарни избори този уикенд, неговите съюзници в съседна Босна и Херцеговина правят всичко по силите си, за да помогнат – включително да забраняват митинги, подкрепящи сръбското студентско движение, което е най-големият опонент на Вучич на изборите.
Голяма част от населението на Босна е съставено от етнически сърби, като хиляди от тях имат двойно гражданство – и босненско, и сръбско, заради исторически и етнически връзки от времето, когато двете страни са били част от бивша Югославия. Те имат право да гласуват в Сърбия и са част от 6,4-милионния електорат на страната.
Лидерите на босненската автономна съставна част Република Сръбска са близки съюзници на Вучич, но много обикновени хора симпатизират на протестиращите студенти, които оспорват твърдата хватка на Вучич върху властта в Сърбия.
В последния месец босненската сръбска полиция забрани две събития, организирани от студентите в Република Сръбска в подкрепа на студентите в Сърбия. Полицията забрани събиране на студентите в североизточния град Баня Лука вчера, като се позова на съображения за сигурност. Студентите в Баня Лука настояват, че решението е политическо, като твърдят, че местните власти „не искат да позволят демонстрация на идеята за единство с нашите колеги от Сърбия“.
Неформалната група „Студенти за студентите“ съобщи, че ще предприеме правни действия срещу властите, докато босненският сръбски политик Небойша Вуканович каза пред журналисти на площада в Баня Лука, на който бе планирано събитието, че забраната е „позор“.
Напрежението преди вота в неделя в Сърбия е високо, докато партията на Вучич Сръбска прогресивна партия (СПП) се опитва да държи здраво властта въпреки широко разпространеното недоволство сред хората. Проучванията показват близки резултати между СПП и студентите в Сърбия и тяхната „Студентска листа“. А в Босна право да гласуват имат около 19 800 избиратели в 28 избирателни секции из цялата страна.
Опозиционни активисти и независими наблюдатели в Сърбия в миналото са обвинявали босненския сръбски лидер Милорад Додик и Вучич, че организират масово гласуване на босненски сърби с двойно гражданство, за да помогнат вотът да се обърне в полза на Вучич - нещо, което те отричат. Въпреки това основните медии в Република Сръбска отразяват само дейностите на Вучич и неговата партия СПП. Додик редовно присъства на партийните събития в Сърбия, където също гласува и има къща. Той и Вучич твърдят, че добрите им отношения помагат за сближаването на сръбските общности в двете страни.
Територията на Република Сръбска обхваща около половината от Босна и Херцеговина, докато другата половина е Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско–хърватска федерация), контролирана от босненските мюсюлмани и хървати. Двете съставни части са формирани съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992–1995 г.), в която загиват над 100 000 души, а милиони са принудени да напуснат домовете си.
Додик многократно е призовавал за отделянето на Република Сръбска и присъединяването ѝ към Сърбия – призив, който буди опасения от възраждане на етническото напрежение от времето на войната. По време на войната Сърбия подкрепяше босненските сърби в конфликта им срещу бошняците и хърватите.
Додик и Вучич поддържат близки връзки с руския президент Владимир Путин. Босна и Сърбия официално искат да станат членове на Европейския съюз, но усилията в тази посока са в застой заради липса на демократични реформи.
Превод от английски: Симона-Алекс Михалева