Априлското въстание е завършек на един дълъг ход на национално-освободителните усилия на българите, заяви проф. Петко Петков в Белград

Априлското въстание не е "случайна проява или изблик на спонтанни революционни импулси, а своеобразен завършек на един дълъг ход на българските национално-освободителни усилия, започнали още в началото на XIX век", заяви историкът проф. Петко Петков, преподавател във Великотърновския университет, на днешната конференция, посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание, която се провежда в пресклуба на БТА в Белград.
Модератор на събитието е водещият на предаването на БНТ "Панорама" Бойко Василев, а сред участниците е и българският посланик в Белград Ангел Ангелов. 
Проф. Петков изтъкна, че "българите са постоянен, активен, неотклонно мотивиран участник в борбите на сърби и гърци от първите десетилетия на XIX век, до такава степен, че когато се появяват първите планове за освобождение на България, нашите тогавашни идеолози напълно естествено вярват, че новосъздадените княжества Сърбия, Гърция ще ни помогнат по същия начин, както ние, за тяхното национално освобождение".
"Българската идеология за политическа самостоятелност минава през много дълъг път, който е предмет на отделна дискусия, но през периода след Кримската война, когато радикално се променят условията за решаване на Източния въпрос и Русия вече не е единствен фактор, а всички Велики сили стават гарант за целостта и независимостта на Османската империя, българските планове търпят известна промяна", отбеляза той.
По думите му има и направления, като създадените от Георги Стойков Раковски и наследника му Васил Левски, които пропагандират и убедено вярват, че българите биха могли, ако са обединени около обща кауза, достатъчно подготвени, да извоюват в значителна степен самостоятелно свободата си. "Има и такива лидери и идеолози, които продължават да вярват на балканската православна солидарност. Един от тях безспорно е Любен Каравелов, силно свързан със сръбската страна – и лично, и политически", добави той.
Проф. Петков каза, че в периода след смъртта на Апостола Васил Левски идеята за възможност да се вдигне българско въстание, подкрепено много сериозно от сръбска страна, придобива популярност и през лятото на 1875 г. новосъздаденият Български революционен комитет, начело с Христо Ботев и Панайот Хитов, замислят точно такъв опит за въстание, надявайки се на силна подкрепа от Сърбия и нейното правителство, откъдето да влязат и много чети.
"Този опит по много причини не успява, но основните му организатори, без Христо Ботев и Панайот Хитов, събрани в Гюргево, замислят ново подобно начинание. Това са така наречените български гюргевски апостоли. Те замислят въстание, което да вдигнат в самата България, което разчита на собствените сили на българския народ през следващата пролет, на 1876 година, и успяват да постигнат целта си", посочва историкът.
По думите му "това е едно от малкото постижения на младите български историци през 90-те години, че успяхме да докажем, че Априлското въстание не е неуспешно, доколкото главната му цел беше с това кръвопролитие (...) да бъдат заставени Великите сили да се намесят".  
В резултат на последвалите събития Великите сили се събират в Цариград, за да започнат да обсъждат съществени промени в статуквото на империята. "Разбира се, тази конференция не завършва с приложение, макар че е подписана от всички Велики сили, оттам се тръгва към една по-радикална проява, войната между Русия и Османската империя и отново намеса на Великите сили завършила с окончателния мирен договор, Берлинския договор от юли 1878 година", допълва той.
"Думата ми беше за това, че българското въстание от 1876 година е един от най-важните елементи, предизвикали такава радикална развръзка на Източния въпрос, която довежда до промени и в статута на съседните балкански държави. След Берлинския договор Сърбия и Черна гора, както и Румъния, стават независими държави. България получава политическа автономия като княжество и още една провинция – Източна Румелия, която за всички е ясно, че ще бъде присъединена към България рано или късно", изтъква проф. Петков.
В заключение той посочва, че "Източният въпрос отчасти се решава, в много по-голяма степен се заплита, защото много големи пространства, населявани с балкански християни, остават под османска власт и желаещи да се присъединят към своите национални държави, каквито са българите в Македония и Тракия".