АТА: Албанското село Пилур отбелязва повече от шест десетилетия на своята легендарна полифонична група

През уикенда се състоя първото издание на Деня на група „Пилур“ – събитие, посветено на легендарната албанска полифонична формация, оставила трайна следа в културното наследство на страната в продължение на повече от шест десетилетия, предаде за БТА албанската агенция АТА.
Събитието, състояло се в Музея на словото «Лефтер Чипа»“ в Пилур, събра представители на различни поколения от състава, местни жители, приятели и почитатели на традиционното пеене от областта Лабърия, за да почетат своята история и наследство.
Чрез изпълнения на песните, донесли им популярност в Албания и извън нейните предели, бившите членове споделиха спомени от златните години на групата, припомняйки си историите, пътуванията и концертите, сплотили ги през десетилетията.
Целта е събитието, организирано от община Химара и Музея на словото „Лефтер Чипа““, да се превърне в ежегодна проява в чест на групата „Пилур“.
Събитието беше допълнително обогатено чрез сътрудничеството и приноса на Албанската телеграфна агенция (ATA) и Главната дирекция „Архиви“ (GDA), които предоставиха редки фотографии от своите архиви, представящи историята на група „Пилур“, участието ѝ през годините в национални фолклорни фестивали, както и значими моменти от културното наследство на област Вльора.
Фотоизложбата се превърна в пътешествие из спомените, като всеки кадър възраждаше емоции, истории и чувство на гордост за една група, която остава символ на албанското полифонично пеене.
Генералният директор на ATA Валбона Жупа, която присъства на събитието, подчерта значението на сътрудничеството, като отбеляза, че за Албанската телеграфна агенция е удоволствие да предостави снимки от своя исторически архив, документиращи ценна част от фолклорното наследство на Албания.
Според Жупа тези снимки олицетворяват както паметта, така и идентичността, като насочват вниманието не само към групата „Пилур“, но и към националните фолклорни фестивали, богатството на традиционните носии и танци, както и към културните традиции на Лабърия и региона на Вльора.
Жупа каза, че предоставянето на архива на обществеността е начин да се вдъхне нов живот на миналото и същевременно да се съхрани жизненоважна част от културното наследство на Албания. Тя добави, че традицията на страната за изополифонично пеене продължава да намира отзвук извън нейните граници, като нарастващата ѝ международна популярност е подчертана от включването ѝ в саундтрака на филма „Одисей“.
„По време на своя творчески път групата „Пилур“ достигна забележителни висоти в творчеството и поетичния изказ, въвеждайки нови мелодични идеи и налагайки високи стандарти в естетиката на изпълнението и художествената интерпретация. Това бе начинание, осъществено в трудни времена, но водено от богат и непоколебим дух“, заяви Александър Чипа, син на Лефтер Чипа, ръководител и вдъхновител на групата.
Милто Джичани, роден в Пилур през 1948 г. и живял в селото през целия си живот, си спомни как се е научил да свири на флейта на деветгодишна възраст. Той разказа, че в края на 1966 г. Лефтер Чипа пристига в Пилур и основава групата, към която Милто се присъединява като флейтист.
Джичани, член на групата „Пилур“, сподели, че съставът е спечелил широко признание и одобрение след участието си в Националния фолклорен фестивал с песента „Бяла овца“ (Bejkë e bardë) – творба, която се е превърнала в една от най-известните в полифоничната традиция на Лабърия.
Кристо Чипа, носител на званието „Велик майстор“ и ръководител на фолклорния ансамбъл „Бейкъ е Бардъ – Пилус“ (Bejkë e Bardhë-Pilur), който съхранява и продължава наследството на оригиналната група, каза пред АТА, че седмото издание на фолклорния фестивал „Нощите на бялата овца“ (Nights of the White Ewe) ще се проведе на 11 и 12 септември.
Чипа каза, че „Бейкъ е Бардъ“ отразява пастирското наследство и начина на живот в Пилур. „Бейкъ,  бялата овца, се превърна в символ на женската красота. След като песента „Люлей се, бяло агънце, люлей се“ (Tundu, bejkë e bardë tundu) стана популярна, изпълнителката вече не беше известна с рожденото си име, а я наричаха „Бейкъ е Бардъ“, обясни той.
(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)