Проливните валежи в Истанбул на 14 и 15 октомври, които отнеха живота на четирима души и са определяни като най-силните за последните 84 години, насочиха вниманието към факторите за интензитета на дъждовете и тежките последици от тях. Към момента продължават действията по издирване на трима души, изчезнали в наводненията, а метеоролозите прогнозират нови обилни валежи днес и утре
Според проф. д-р Митхат Кадъоглу от Истанбулския технически университет три са метеорологичните фактори, предизвикали валежите в Истанбул.
„За обилните валежи в Истанбул допринесоха комбинацията от температурата на водата в Черно море, достигаща приблизително 19,5–20 градуса по Целзий, студеният въздух, нахлул от Балканите, и северният вятър, носещ влага от морето“, каза той пред сайта „Хаберлер“.
В същото време специалистът обърна внимание на ролята на инфраструктурата на населените места, която играе роля за увеличаване на интензивността на екстремните метеорологични условия. Той подчерта рисковете, които създава т.нар. бетонизация – запечатването на почвата с асфалт, бетон и сгради, ключов катализатор както за увеличаване на интензивността на екстремните валежи, така и за катастрофалните последици от тях в градска среда.
„При това положение почти всички валежи върху бетонни и асфалтови повърхности преминават като повърхностен отток, без да проникват в почвата, и се оттичат вследствие на гравитацията към най-ниските точки, речните корита, подлезите и мазетата. Прекомерните валежи сами по себе си не причиняват бедствия, а неправилното използване на земята, строителството в речните корита, неадекватната инфраструктура и забавените административни решения засилват щетите. Дъждът е опасност. Бедствието идва, когато тази опасност срещне неподготвен, неправилно построен и неправилно управляван град“, заяви той.
Специалистът препоръча речните корита, които са били покрити и превърнати в пътища, паркинги и жилищни райони, да бъдат отворени отново, а дигите, които стесняват речните корита, да бъдат премахнати. Дъждовната вода да се събира, а парковете и площадите да бъдат проектирани така, че временно да задържат вода по време на валежи. Системите за отвеждане на дъждовните води и канализационните системи трябва да бъдат разделени.
Според Ахмет Кьосе, заместник-председател на Камарата на метеорологичните инженери, рискът от наводнения и свлачища през последните 24 часа е достигнал най-високото си ниво поради насищането на почвата с вода.
По думите му валежите, паднали за 24 часа в Истанбул, представляват около една трета от средногодишното количество валежи от приблизително 700 литра на квадратен метър.
„Оттук нататък дори и по-слаби валежи може да бъдат съпроводени с наводнения поради пренасищането на почвата с вода. Гражданите, живеещи в свлачищни райони, трябва спешно да вземат предпазни мерки“, каза той, цитиран от вестник „Хюриет“.
Специалистът подчерта също, че характерът на валежите се е променил с глобалното затопляне и изменението на климата.
„Данните, използвани при планирането на инфраструктурата, вече не са достатъчно надеждни. Обикновено изграждаме инфраструктура въз основа на 100-годишни средни данни за валежите. Тази система обаче се срина през последните години. Защото сега честотата, продължителността и интензитетът на валежите са се променили“, заяви той.
Опасността за Истанбул не е отминала и може да ескалира с допълнителна втора вълна, смята специалистът по метеорология Мурат Шахин, бивш директор на Дирекцията по метеорология в Измир.
„Мраморно море, Егейско море и Западното Средиземноморие трябва да се подготвят за ефективни и продължителни валежи, които ще представляват риск от наводнения и преливания. Потоците и каналите трябва да се почистят, дренажните решетки да се отпушат, а отломките и други препятствия, които биха могли да попречат на потока на водата, трябва да се премахнат. Опасността за Истанбул продължава“, каза той в разговор за „Хабертюрк“.
Специалистите в Турция прогнозират, че следващите месеци в страната ще преминат с интензивни валежи.