Бившият посланик на САЩ в Хърватия Питър Гълбрайт: Хърватия предотврати нов геноцид в Босна през 1995 г.


Бившият посланик на САЩ в Хърватия Питър Гълбрайт заяви в интервю пред босненското издание „Вечерни лист“, че през 1995 г. чрез военна намеса Хърватия е спасила северозападния босненски град Бихач от погром и е предотвратила нов геноцид.
Наскоро Гълбрайт участва във форум в Дубровник по случай 30-годишнината от Декларацията от Сплит и в интервю за изданието посочи, че споразумението между хърватския президент Франьо Туджман и босненския му колега Алия Изетбегович е било решаващо за хърватската военна офанзива през Ливанското поле, освобождаването на Бихач и създаването на условия за военната операция „Буря“.
„Без Споразумението от Сплит и операция „Буря“ нямаше да има Дейтънско споразумение“, каза Гълбрайт.
С операция „Буря“ Хърватия си връща териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласяват своя държава под името Република Сръбска Краина. Офанзивата започва в 5 часа сутринта на 4 август 1995 г. и в рамките на следващите 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена.
Споразумението от Сплит беше подписано 12 дни след геноцида в Сребреница и в този момент имаше сериозна заплаха Бихач да бъде следващата защитена зона на ООН, която ще бъде нападната, припомня хърватското издание „Индекс“.
„Ако Ратко Младич беше направил в Бихач това, което направи в Сребреница, можехме да станем свидетели на клането на 32 000 мъже и момчета“, предупреди Гълбрайт в интервюто.
През юли 1995 г. босненските сръбски сили убиват над 8300 босненски мюсюлмани (бошняци) в град Сребреница и околните райони. Повечето от жертвите са преследвани и екзекутирани, докато са се опитвали да избягат през горите.
Въпреки че многобройни международни служители и историци признават ключовата роля на Хърватия за спасяването на Бихач, част от босненските политици и обществеността в Босна и Херцеговина все още оспорват тази роля.
Гълбрайт заяви, че хърватските действия са били законни и по искане на легитимното правителство на Босна и Херцеговина.
„Държава, която помага на съседа си в защитата на собствената си територия, не е агресор“, подчерта бившият посланик.
На въпрос за спирането на хърватската военна офанзива към Баня Лука през октомври 1995 г., Гълбрайт потвърди, че той и Ричард Холбрук са предали инструкции на Туджман да спре настъплението, въпреки че и двамата са вярвали, че превземането на Баня Лука може да означава края на Република Сръбска и да доведе до обединена, функционална Босна и Херцеговина.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Коментирайки днешната структура на Босна и Херцеговина, Гълбрайт заяви, че Дейтънската конституция не е дългосрочно решение и че потенциален „Дейтън 2“ би трябвало да позволи членството на Босна и Херцеговина в Европейския съюз. Той също така подчерта значението на равните права за хърватите във Федерация Босна и Херцеговина.
„Като единствения американец, участвал във Вашингтонското и Дейтънското споразумение, мога да кажа, че намерението на тези споразумения винаги е било хърватите да бъдат пълноправни партньори във Федерацията и Босна и Херцеговина“, каза бившият американски посланик пред изданието.
Той призова политиците да спрат да се борят с миналото.

Тирана

Хиляди албански граждани протестираха за 12-а поредна вечер срещу проект за застрояване на защитени зони на южното албанско крайбрежие

Хиляди албански граждани протестираха за 12-а поредна вечер срещу проект за застрояване на защитени зони на южното албанско крайбрежие в...

Анкара

Турският медиен регулатор глоби телевизия „Сьозджу“ за изказване на опозиционен лидер срещу министъра на правосъдието

Висшият съвет за радио и телевизия на Турция (RTÜK) наложи глоба на опозиционният телевизионен канал „Сьозджу“, защото е излъчил изказване...

Атина

Земетресение от четвърта степен по Рихтер беше регистрирано в района на остров Крит

Земетресение с магнитуд от четвърта степен по скалата на Рихтер беше регистрирано в района на гръцкия остров Крит, съобщава електронното...

Загреб

Пострадалите при катастрофата на българска кола с мигранти в Хърватия са приети в болниците в Госпич, Задар и Риека

Четири от пострадалите лица в  катастрофата, в която е участвал автомобил с българска регистрация, вероятно използван за трафик на нелегални...

"Кошница с грижа" и други примери от Балканите за усилията да бъдат намалени цените на основни продукти

Водещи търговски вериги в България обявиха, че намаляват цените на продукти от малката потребителска кошница в рамките на националната инициатива...

Загреб

ХИНА: Малко над 1,7 милиона хървати са били заети през първото тримесечие според проучване на работната сила

Заетите в Хърватия през първото тримесечие на 2026 г. са били приблизително 1 706 000 души, което е с 19...