Бившият президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич беше погребана с почести в Баня Лука

Бившият президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич беше погребана днес с пълни почести на гробището "Свети Пантелия" в Баня Лука, предаде централната телевизията на босненската федеративна единица РТРС. Погребението беше предшествано от заупокойна служба в църквата "Света Троица", отслужена от митрополита на Баня Лука Йефрем.
Венци пред ковчега положиха доскорошният президент на Република Сръбска Милорад Додик, председателят на Народното събрание на федеративната единица Ненад Стевандич и сръбският член на Председателството на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович. По време на опелото до ковчега бяха и членове на почетен взвод на Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска.
На възпоменанието Додик заяви, че Плавшич ще остане запомнена като "непоколебим борец" за сръбския народ и Република Сръбска. По думите му тя е жертвала личния си комфорт като учен и интелектуалец за политическата борба за Република Сръбска и е давала възможност на други да поемат отговорност. Додик каза още, че Плавшич е била политик и "добър човек" и подчерта, че тя е била осъдена, без да е извършила убийство или да е организирала такова. Според него като президент тя е била "непоколебима" при вземането и изпълнението на решенията си.
На възпоменанието беше заявено още, че Плавшич ще остане в сръбската история "с главни букви" като първата жена президент, както и като борец за сръбския народ и Република Сръбска.
Плавшич почина на 1 октомври в Белград на 96-годишна възраст, припомня РТРС. Преди политическата си кариера тя е университетски преподавател и декан на Факултета по природни науки и математика в Сараево.
Плавшич беше осъдена от Международния трибунал за бивша Югославия в Хага на 11 години затвор. Тя беше освободена през 2009 г., след като излежа около две трети от присъдата си, и до смъртта си живееше в Белград, далеч от политическа дейност.След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.