Българска делегация, водена от посланика на страната ни в Северна Македония, почете паметта на Гоце Делчев в църквата "Св. Спас" в Скопие

Дипломати от българското посолство в Република Северна Македония, водени от посланика на страната ни в Скопие Ангел Ангелов, представители на Българския културно-информационен център в Скопие, племенникът на Гоце Делчев Христо Христов и съпругата му, представители на българската общност в страната почетоха днес паметта на Гоце Делчев в деня на 121-та годишнина от смъртта му. Те поднесоха венци и цветя пред саркофага с костите на Делчев в двора на църквата „Св. Спас” в Скопие. 
Навършват се 121 години от смъртта на легендарния революционер Гоце Делчев. Как трябва да остане в нашите спомени? Той може да бъде героизиран, идеализиран, дори разпъван, заради това, което е мислил. Но вярвам, че в спомена трябва да се държим до спомените на онези, които са го познавали, посочи посланик Ангелов, представяйки пред присъстващите спомен, написан от Христо Силянов от 1902 г., който е бил четник в чета, водена от Гоце Делчев. 
„Напук на стомашните болки, които го мъчеха, Гоце беше весел и приказлив. Веселото и сериозното, невинната шега и острият сарказъм се сменяват у него естествено и плавно, както предутринната белина се слива в светлината на ясния летен ден. С един инцидент, с една описана сцена, комична или трогателна, той извиква най-разнообразни типове и преживелици — познати на Марко и нови за мене — из току-що завършената си обиколка в Костурско. Предателства, убийства на опасни шпиони и блудници жени; игри с плъпналите потери; хитрувания на скъперници, изправени пред него, за да определят сами „доброволната” си помощ — хиляди истории, в които страшното и комичното се преплитат и смесват в една магическа картина. Без да мога още да я обясня, аз вече почвам да чувствувам непосредствено върху си обаятелната сила, с която тоя човек завладява хорските сърца. Помъчих се да надраскам в бележника си първите впечатления от него, но прозата се оказа несъстоятелна и бледна. И когато той ме запита какво бележа, аз не можах да надвия на изкушението и зачетох: Бързай, млад войводо, с вярната дружинаи прехвръквай тия пусти планини!....Белите очи на Марко се възпламениха, а Гоце, моят вдъхновител, намери, че съм възпял образа на идеален войвода, „какъвто всеки от нас трябва да се стреми да бъде...”, пише Христо Силянов в спомена си за Гоце Делчев.
"И в София, и в Скопие има булеварди „Гоце Делчев”. Те не са свързани пряко един с друг. Но те, като две успоредни прави ще се слеят във времето в едно”, посочи Ангел Ангелов.