Дипломати от българското посолство в Република Северна Македония, представители на Българския културно-информационен център и на българската общност в страната поднесоха цветя на гроба на полковник Борис Дрангов в градските гробища в Бутел в Скопие по повод 109-та годишнина от смъртта му.
„Ако има човек, който да олицетворява идеалната представа за българския офицер, ако има мъж, който да е пример за съвършения мироглед, за съвършеното разбиране за дълг и Отечество, за съвършената осанка, ако има душа, която да ни показва ясно абсолютната вяра в правотата на българския идеал, това е полковник Дрангов. На нашето съвремие му липсват точно такива мъже. Поклон пред паметта му”, каза посланикът на България в Република Северна Македония Желязко Радуков.
Борис Дрангов е роден в Скопие през 1872 година. Учи във Военното училище в София, но по време на Илинденско-преображенското въстание (1903) напуска военната служба и заедно с други офицери заминава за Македония. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, а през 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През Балканската война е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Участва в победните сражения при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През Междусъюзническата война се сражава при връх Бубляк. През Първата световна война като командир на полк участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. През 1916 г. Дрангов е началник щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо шест месеца е по бойните полета на Добруджа. През 1917 г. като командир на 9-и пехотен пловдивски полк отбранява участъка на кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт). Умира, след като е тежко ранен на 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на котата, която днес носи неговото име. Последните му думи са „Колко много исках още да служа на България“. Погребан е в Скопие. Награден е с военен орден „За храброст“ III степен, а през 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник. Три населени места в България носят неговото име. Автор е на няколко книги, най-известната от които е “Помни войната! Съвети за строеви офицери". Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката у нас.