Сънародниците ни в Румъния отбелязаха по свой начин 150 години от избухването на Априлското въстание. В Българското неделно училище „Йордан Йовков“ към Посолството на страната ни в Букурещ се проведе открит урок, посветен на една от най-ключовите дати в нашата история. Той бе воден от Христиана Трухчева – преподавател в учебното заведение и от майор Красимир Вълчев.
Сред присъстващите бе и посланикът на България в Румъния Радко Влайков. Събитието предшестваше новия тематичен брой на списание ЛИК, посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание, а видеорепортаж от отразяването му бе излъчен днес в рамките на представянето на списанието.
Майор Красимир Вълчев разказа за хода на бойните действия, показа нагледно как са изглеждали униформите на четниците и калпаците със златния лъв и как са се използвали черешовите топчета, чието дуло отвътре е било облицовано с тръби от ракиени казани.
С помощта на учениците той изясни значенията на думи като „въстание“, „башибозук“, „чета“ и четник“. Гост-лекторът обясни, че дейността на четите е трябвало да бъде скрита, а четниците са се въоръжавали тайно.
„Ръководителите на Априлското въстание и не само те, а българските революционери въобще, са били изключително образовани хора. Завършвали са университети в Букурещ, в Киев, в Западна Европа. Владеели са по няколко езика. Учили са се на история и география“, каза майор Красимир Вълчев и допълни: „Те нямат суперсили, не могат да летят, да прескачат планини, не пробиват стени с главата си, не изстрелват магически плазми, оръжия, нямат суперсили. Те са обикновени хора, приели свободата на България за цел на своя живот“.
Учениците си спомниха за някои от тези българи чрез презентации – за Тодор Каблешков, за Филип Тотю, за баба Тонка.
В края на урока думата взе и посланикът на България в Румъния Радко Влайков.
„Паметта за тези събития поддържа у нас българския дух и ни прави решителни да запазваме нашата национална памет“, подчерта дипломатът и за пореден път отбеляза, че трябва да сме признателни на Румъния и румънския народ за закрилата, която те са давали на всички наши революционери.
На свой ред преподавателката по история Христиана Трухчева припомни, че организацията на Априлското въстание започва именно през Гюргевския комитет и определи Румъния като важен фактор за неговото случване. На въпрос на БТА как децата възприемат урока за това най-важно въстание в нашата история, тя отговори:
„Като приказка. Като един разказ за миналото. Всъщност това може би е търсен ефект. Да звучи като приказка. Ние трябва да се радваме, че те не живеят в такива условия, в такива времена. Но в същото време трябва по някакъв начин да успеем да ги направим съпричастни към епохата може би. Или по някакъв начин да ги пренесем в нея. И за тази цел използваме малки фрагменти, които са предварително проучени, за да им покажем какво всъщност е било въздействието, какви са били ситуациите, пред които са били изправени тези български възрожденци“.
От Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ планират да правят и други открити уроци, посветени на важни моменти от нашата история.